Все по-често в психологията се говори за „интеграцията на сянката“ – онези потиснати или отричани части от личността, които съдържат значителна вътрешна енергия и могат да помогнат на човека да поставя граници, да защитава себе си и да живее по-автентично. Според д-р Катрин Федина обаче този процес не бива да се разглежда като самоцел.

По думите ѝ сянката изпълнява важна защитна функция – помага ни да се освободим от разрушителната вина, свръхотговорността и живота, подчинен единствено на чуждите очаквания. Проблемът настъпва, когато тази защита се превърне в основа на нашата самоличност.

Авторката обръща внимание, че много по-рядко се говори за развитието на висшите човешки качества – доброта, състрадание, смирение, мъдрост, любов, вяра и истина. Именно тяхното изграждане изисква най-много постоянство, самодисциплина и вътрешна зрялост.

Според нея силата, която човек освобождава чрез срещата със своята сянка, може лесно да бъде използвана в служба на егото, ако няма по-висша цел. Тогава личностното развитие рискува да се превърне в стремеж към превъзходство, амбиция и доминиране, вместо към смисъл, сътрудничество и вътрешен мир.

Федина посочва, че зад привидно здравословни решения понякога могат да се крият други мотиви – поставянето на граници може да се превърне в наказание, изборът на себе си – в отказ от отговорност, а освобождаването от чувство за вина – в заглушаване на съвестта.

Според нея истинската цел не е човек да избяга от отговорността, а да укрепне, за да носи своята собствена с ясно съзнание и уважение към другите. Любовта, казва тя, е тази, която трябва да придаде посока на силата, освободена чрез интеграцията на сянката.

В заключение д-р Федина използва символичен образ: сянката е колесницата, духът е нейният водач, а любовта е посоката. Само когато тези три елемента действат заедно, човек може да постигне истинска вътрешна цялост.