Президентът Илияна Йотова заяви, че България има възможност да бъде сред държавите, които заедно с европейските партньори да допринесат за изработването на мирно споразумение за Украйна. По думите ѝ страната ни трябва да отстоява позицията, че конфликтът няма военно решение, и да насърчава търсенето на дипломатически изход.

Изказването си държавният глава направи при откриването на Годишната конференция с българските посланици и постоянни представители. Тя подчерта, че в условията на променящ се международен ред България трябва не само да следва решенията на други държави, а активно да предлага свои позиции и инициативи.

Йотова посочи, че различията в определени политики не означават отдалечаване от европейския път, а стремеж към по-силни и ефективни решения. Според нея ключовите позиции на страната трябва да бъдат изработвани в България с широк обществен и институционален консенсус и след това защитавани пред европейските партньори.

Президентът коментира и участието на България в т.нар. „Коалиция на желаещите“ за Украйна, като заяви, че този формат е създаден на фона на разногласията между държавите и необходимостта Европа да има по-голяма роля в преговорния процес. Тя отбеляза, че целите на коалицията са се променили – от търсене на мир и преговори към по-широка военна подкрепа за Украйна. По думите ѝ решения за участие на България в подобни инициативи трябва да се вземат от Народното събрание и в рамките на ЕС и НАТО.

Йотова подчерта необходимостта България да бъде по-активна при формирането на европейските политики за сигурност. Според нея страната има потенциал да се превърне в ключов транспортен, енергиен и дигитален център между Европа, Кавказ, Централна Азия и Близкия изток благодарение на своето географско положение и инфраструктура.

Държавният глава отбеляза и ролята на България в регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа, като посочи, че страната има амбицията да бъде лидер в региона.

Йотова призова за разширяване на международните контакти на България с държави от Азия, Близкия изток, Африка, Латинска Америка и Индийско-тихоокеанския регион, където според нея се развиват нови икономически и технологични центрове.

Сред основните приоритети на външната политика тя открои икономическата дипломация. По думите ѝ българските дипломатически мисии трябва да бъдат не само политически представителства, но и активни центрове за инвестиции, иновации и технологично партньорство.

Президентът акцентира и върху значението на културната дипломация, като заяви, че България трябва по-добре да използва потенциала на своята култура и отново призова за създаване на Български национален културен институт.

Йотова изрази признателност към дипломатическите мисии за работата им с българските общности зад граница и подчерта, че единната позиция на държавните институции улеснява тяхната работа и повишава доверието към България.

Тя посочи като сериозни проблеми пред дипломатическата служба недостатъчния кадрови ресурс и ограниченото финансиране, които влияят върху ефективността на Министерство на външните работи и задграничните представителства.

В края на изказването си президентът призова българските институции да действат координирано и да говорят пред света с единен глас. Според нея това е ключово условие за защита на националните интереси, укрепване на доверието към страната и утвърждаване на нейния международен авторитет.