Президентът Йотова обяви, че обнародва Закона за държавния бюджет за 2026 г., въпреки отправените критики към част от неговите параметри. По думите му президентската институция е разгледала всички постъпили 69 становища от политически партии, синдикати и граждански организации, като само четири от тях са съдържали мотивирано искане за налагане на вето.

Държавният глава призна, че съществуват основателни опасения относно размера на бюджетния дефицит и практиката чрез закона за бюджета да се изменят други закони без достатъчно обществено обсъждане и оценка на въздействието. Той заяви, че подкрепя призивите за по-строга финансова дисциплина и по-отговорно управление на публичните средства.

Като мотив за решението си президентът посочи, че България вече седем месеца функционира с удължен бюджет, а от началото на 2026 г. е въвела еврото. Освен това страната е под процедура на Европейския съюз за прекомерен дефицит и е изправена пред значителни неразплатени задължения, които натоварват публичните финанси.

Според него връщането на закона за ново обсъждане би задълбочило институционалната и финансовата несигурност, би затруднило работата на държавните институции, общините, здравеопазването, образованието и социалните системи, както и планирането на бизнеса. Именно затова общественият интерес налага бюджетът да влезе в сила възможно най-скоро.

Президентът отбеляза още, че най-оспорваните предложения са отложени за бюджета за 2027 г., когато според него трябва да бъдат подложени на по-задълбочен анализ и широко обществено обсъждане. Правният екип на президентската институция не е открил основания за противоконституционност на приетите текстове.

В заключение той призова усилията на институциите да бъдат насочени към подготовката на бюджета за 2027 г., който трябва да постави началото на необходимите реформи, да гарантира финансова и социална стабилност и да създаде условия за икономическо развитие. Президентът подчерта, че не желае да превръща темата за бюджета в инструмент за политическо противопоставяне, а разглежда решението си като действие в интерес на нормалното функциониране на държавата.