На 27 август Православната църква почита паметта на преподобния Пимен Велики, един от най-известните монаси от ранното християнство.

След като през 313 г. християнството било разрешено в Римската империя, много хора приели новата вяра. Част от тях обаче не спазвали напълно нейните нравствени изисквания. Други вярващи решили изцяло да посветят живота си на Бога. Те се отказвали от богатството и семейството, отивали да живеят в уединени и пустинни места и прекарвали времето си в молитви, пост и труд. Така се появили първите монаси, а постепенно в Египет започнали да се създават и манастири.

Преподобният Пимен се родил в Египет около 340 г. Още като млад той отишъл в пустинята заедно с двамата си братя, за да посвети живота си на духовен подвиг. Пимен бил смирен и не искал да показва добродетелите си. Въпреки това другите монаси забелязали неговата мъдрост и започнали да го търсят за съвет.

Той давал кратки, но мъдри наставления, основани на смирението, добротата и любовта към хората. Пимен учел, че човек не трябва да се гневи, когато го обиждат, нито да се възгордява, когато го хвалят. Според него злото не може да бъде победено с друго зло – доброто е начинът да се преодолее злобата.

Заради своята мъдрост, смирение и строг духовен живот Пимен бил наречен Велики. Той починал около 450 г., оставяйки след себе си много поучения, които и днес са част от християнската духовна традиция.