На 6 септември 1885 година в Пловдив българският народ тържествено обявява Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Камбаните и възгласите на хората известяват едно от най-важните събития в българската история. Съединението е определено като ден на победа и народна радост, който връща България на световната карта.

След Берлинския конгрес българите остават разделени между различни области, но не приемат тази несправедливост. В тях продължава да живее духът на Възраждането, борбите за свобода и вярата в обединена България. Хора от различни краища на българските земи се обединяват около общата си мечта да бъдат свободни и заедно.

Дейците на Съединението не се стремят към лична власт или почести. Тяхната цел е да служат на народа и да изградят по-силна и обединена държава. В това велико дело се включват хора с различни роли – въстаници, политици, дипломати и князът. Те успяват чрез смелост, мъдрост и решителност да постигнат Съединението, въпреки трудностите и съмненията.

Събитията от 1885 година оставят важни уроци за българите. Те показват, че когато народът има обща цел и е единен, може да преодолее големи препятствия. Затова споменът за Съединението трябва да бъде не само част от историята, а пример за поведението ни и днес.

Днес България също има нужда от единство и съгласие. Макар хората да имат различни мнения, тези различия трябва да водят до диалог и до намиране на най-добрите решения за страната. Важно е да възстановим доверието помежду си и в държавните институции, защото най-голямото богатство на България са нейните хора и техните способности.

В края на словото на президента Илияна Йотова се подчертава, че думите „Съединението прави силата“ са не просто надпис, а важен урок и обещание към бъдещите поколения. Българите трябва да си помагат, да бъдат сплотени и да работят за доброто на Родината. Така делото на предците ще продължи и България ще бъде достойна, силна и горда държава.