Кръстовден – история и традиции
Кръстовден, наричан още Въздвижение на Светия кръст Господен, е един от най-големите християнски празници. Той се празнува на 14 септември, съобщава Уикипидея. Празникът е свързан с откриването на кръста, на който според християнското предание е бил разпънат Исус Христос. Той е открит от Света Елена, майката на император Константин Велики.
След разрушаването на Йерусалим мястото, свързано с Христовото разпятие, било забравено. Според преданието Света Елена пристигнала в Палестина, за да открие Божия гроб и кръста на Христос. Тя научила от един човек на име Юда къде се намира мястото. След като започнали разкопки, били открити три кръста. За да разберат кой е кръстът на Исус, ги докоснали до болен човек. Според преданието при допира до истинския кръст човекът бил излекуван. Затова кръстът бил наречен Животворящ.
Света Елена изпратила част от кръста на своя син Константин в Константинопол, а останалата част била запазена в Йерусалим. По-късно по заповед на императора бил построен храм над Божия гроб. На 14 септември кръстът бил изнесен пред хората и издигнат високо, за да могат всички да го видят и почетат. От това действие идва и името на празника – Кръстовден.
Празникът има важно място и в българските народни обичаи. По това време лятото постепенно свършва и започва есента. Започва подготовката за сеитбата на зимните житни култури, а семето за посев се освещава. В някои части на България Кръстовден се нарича и Гроздоберник, защото тогава започва гроздоберът. Първото грозде се освещава в църква и се раздава за здраве и плодородие.
Според народните вярвания от Кръстовден времето започва да се захлажда, денят постепенно намалява, а нощта се увеличава. Хората започват да се подготвят за настъпването на студените дни.
На този ден кръстът в православните храмове се изнася в средата на църквата, за да могат вярващите да му се поклонят. Прави се водосвет, а свещениците благославят домовете със светена вода. В миналото се поръсвали и къщата, и мястото, където се вършеело житото.
На празничната трапеза се приготвят само постни ястия. Спазва се строг пост и не се ядат червени храни. Традиционно се приготвят зелник с праз, печена тиква и бяло грозде. Най-възрастната жена в дома приготвя специален обреден хляб, наречен кръсташка, украсен с кръст. Раздават се и пити за здраве, плодородие и благополучие.
Кръстовден е не само важен християнски празник, но и ден, свързан с много български традиции и обичаи.
