Правната комисия в парламента одобри на първо четене с 18 гласа „за“ и един „против“ промени в Наказателния кодекс, подготвени от Министерство на правосъдието и внесени от Министерския съвет.

Законопроектът предвижда нарушенията и заобикалянето на ограничителните мерки на Европейския съюз да бъдат определени като тежки престъпления. За тях ще се предвиждат наказания лишаване от свобода, значителни глоби и в определени случаи лишаване от права. Целта е българското законодателство да бъде приведено в съответствие с изискванията на европейска директива.

При представянето на проекта заместник-министърът на правосъдието Ирена Борисова подчерта, че промените са необходими за ефективното прилагане на санкциите на ЕС и за укрепване на сигурността, върховенството на закона и защитата на правата на човека. Тя посочи, че заради забавеното въвеждане на европейската директива Европейската комисия е започнала наказателна процедура срещу България.

С промените се предлага създаването на нова глава в Наказателния кодекс, посветена на престъпленията, свързани с ограничителните мерки на ЕС. Сред тях ще бъдат нарушения на замразяването на финансови средства и икономически ресурси, забраните за пътуване, ограниченията при сключване на сделки, както и забраните за предоставяне на финансови и други услуги.

Ще бъде наказуемо и заобикалянето на европейските санкции. Като пример се посочва прехвърлянето на средства или икономически ресурси от санкционирани лица или компании към други дружества или лица, които също са под техен контрол.

Законопроектът предвижда изключения за предоставянето на хуманитарна помощ при спазване на принципите на безпристрастност, хуманност, неутралност и независимост. Отговорност няма да носят и адвокатите, когато защитават или представляват свои клиенти в наказателни, граждански или административни производства, включително при предоставяне на правна информация, свързана с образуването или избягването на съдебно производство.