Консултативният съвет за национална сигурност обсъди рисковете и заплахите за морската сигурност и критичната инфраструктура на България, породени от войната в Украйна и последните инциденти в Черно море.

По време на заседанието беше отчетено сериозно влошаване на сигурността в Черноморския регион и засилване на военните действия между Русия и Украйна. Според участниците нараства броят на атаките с морски и въздушни дронове срещу търговски кораби, при които са нанесени щети, има потънали плавателни съдове и загинали хора. Това създава рискове за свободното корабоплаване, води до намаляване на корабния трафик, увеличаване на застрахователните разходи и икономически загуби, както и до опасност от замърсяване на морската среда.

КСНС е обсъдил и нарастващата заплаха за критичната инфраструктура на страната. Използването на все по-модерни и далекобойни безпилотни системи създава рискове не само за обектите в близост до Черно море, но и за стратегически обекти на територията на цяла България. Инцидентите, свързани с обекти от отбранителната индустрия, показват необходимостта от допълнителни мерки за тяхната защита.

Според участниците настоящата ситуация е пряко свързана с продължаването на войната в Украйна и липсата на постигнато мирно решение чрез дипломатически средства. Беше договорено да продължат вече предприетите от Министерския съвет мерки за противодействие на рисковете, както и да бъде направен анализ на необходимите промени в законодателството.

Сред основните предложения на КСНС към изпълнителната и законодателната власт е категоричното осъждане на атаките срещу търговски кораби в Черно море. Съветът настоява да бъде извършена проверка за установяване на извършителите, а резултатите от нея да бъдат публично оповестени.

Като най-важна гаранция за сигурността се посочва прекратяването на огъня и използването на дипломатически и политически средства за постигане на мир. България трябва да участва активно в тези усилия. Предвижда се също засилване на морското наблюдение чрез безпилотни летателни системи, ускоряване на модернизацията на въоръжените сили и придобиване на съвременни антидрон системи в сътрудничество с НАТО и Европейския съюз.

Предлага се и промяна в нормативната база, която да улесни физическата защита на стратегическите обекти и да подпомогне гарантирането на морската сигурност. Специално внимание трябва да бъде отделено и на поддържането на висока готовност на системата за търсене и спасяване по море.

По отношение на НАТО се предлага България да използва възможностите си като член на Алианса и Европейския съюз за засилване на сигурността в Черноморския регион. Сред възможните мерки са увеличаване на съюзническото присъствие, разполагане на допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение и укрепване на бреговата отбрана и системите срещу дронове. Според становището свикването на консултации по член 4 от Северно атлантическия договор на този етап не би довело до допълнителни мерки.

Към Европейския съюз България предлага разработването на механизъм за безопасно и свободно корабоплаване в Черно море. Предвиждат се и възможности за използване на европейски инструменти за наблюдение, сателитни системи и гражданска защита при евентуални екологични рискове. В становището се поставя и въпросът за финансови компенсации за понесени загуби.

Предлага се България да проведе спешни разговори с Румъния и Турция за координирани действия в защита на търговското корабоплаване. Страната трябва да има активна роля и при търсенето на общо решение между черноморските държави, включително възможност за мораториум върху бойните действия в Черно море и превръщането му в зона на споделена сигурност.

Темата за сигурността в Черно море се предлага да бъде поставяна и на международни форуми, включително предстоящите европейски срещи. По линия на ООН се предлага използването на механизмите на Международната морска организация за извършване на технически и правен анализ на инцидентите, както и предприемане на действия за гарантиране на безопасното корабоплаване.

Становището и предложенията на КСНС не са били подкрепени от представителите на парламентарните групи на „Движение за права и свободи – ДПС“, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“.