Европарламентът очерта приоритетите за първата антикорупционна стратегия на ЕС
Европейският парламент прие основните си приоритети за предстоящата първа антикорупционна стратегия на Европейската комисия. Целта е да бъдат засилени превенцията, контролът и борбата с корупцията, както и да се гарантират по-високи стандарти за почтеност в целия Европейски съюз.
В приетата с вдигане на ръце резолюция евродепутатите настояват стратегията да отчита новите рискове, свързани с организираната престъпност и развитието на технологиите. Това идва след влизането в сила на европейската директива за борба с корупцията през май 2026 г.
Според Европарламента корупцията подкопава доверието на гражданите, отслабва демокрацията и върховенството на закона, нарушава нормалното функциониране на икономиката и създава възможности за организираната престъпност и други враждебни фактори. Евродепутатите предупреждават, че усещането за безнаказаност може да нанесе на демократичната легитимност вреди, сравними с тези от самата корупция.
Парламентът призова и за по-добро идентифициране на корупционните рискове, обучение и по-строги изисквания при обществените поръчки, предоставянето на грантове и осигуряването на прозрачност.
Сред предложенията са по-единни правила в ЕС относно конфликтите на интереси, подаръците, платените пътувания, декларирането на имущество и т.нар. „въртящи се врати“ между държавната администрация и частния сектор. Евродепутатите настояват и за по-ясни правила за лобизма, както и за общи стандарти за финансиране на политическата дейност и прозрачност на политическите фондации и посредниците.
Самите институции на ЕС също трябва да спазват високи антикорупционни стандарти, подложени на редовен контрол от други европейски институции.
Евродепутатите искат по-тясно сътрудничество и обмен на информация между националните власти и европейските органи, сред които Европол, Евроюст, Европейската прокуратура и Европейската служба за борба с измамите (OLAF).
Антикорупционните органи трябва да бъдат независими и да разполагат с достатъчно ресурси. Европейската прокуратура трябва да получи допълнително финансиране за разследване на сериозни трансгранични корупционни случаи, а държавите членки, които все още не участват в нея, са призовани да се присъединят.
Парламентът поставя борбата с корупцията в пряка връзка с организираната престъпност, прането на пари и укриването на активи. Затова се настоява за по-ефективно проследяване, замразяване, конфискация и възстановяване на незаконно придобито имущество.
Особено внимание се обръща на рисковете, свързани с криптоактивите, непрозрачните структури на собственост и цифровите технологии. Евродепутатите отново призовават за постепенно прекратяване на схемите за предоставяне на право на пребиваване срещу инвестиции, известни като „златни визи“.
Европарламентът настоява гражданското общество и независимите антикорупционни организации да участват във всички етапи от разработването и прилагането на стратегията.
Предвижда се и по-силна защита за подателите на сигнали за нередности, разследващите журналисти, независимите съдебни органи и антикорупционните институции.
Евродепутатите призовават ЕС да стане пълноправен член на Групата държави срещу корупцията към Съвета на Европа (GRECO), така че и европейските институции да бъдат подложени на същия контрол, на който са подложени националните власти.
Парламентът предлага въвеждането на общи показатели, чрез които да се оценява ефективността на антикорупционните политики във всички държави членки.
В годишните доклади на Европейската комисия за върховенството на закона трябва да има по-конкретни и измерими препоръки. Евродепутатите настояват също за по-строги условия, свързани с върховенството на закона, при следващия дългосрочен бюджет на ЕС, както и за включване на антикорупционни цели в европейските програми, когато това е необходимо.
Според оценки на Европейския парламент по-активните действия на ЕС срещу корупцията могат да донесат икономически ползи до 58,5 млрд. евро годишно.
Данни от специално проучване на Евробарометър от 2025 г. показват, че 69% от европейците смятат корупцията за широко разпространена в собствената си държава. По данни на Европол близо 60% от престъпните мрежи използват корупция под някаква форма.
