Сливен е домакин на XIII Национален фестивал на източноправославната църковна музика „Николай Триандафилов – Сливенски“
Днес и утре Сливен е домакин на тринадесетото издание на Националния фестивал на източноправославната църковна музика „Николай Триандафилов – Сливенски“. Организатори на събитието са Община Сливен, Народно читалище „Зора 1860“ и Сливенската митрополия.
Фестивалната програма започна днес с концерт, а утре, 11 октомври, от 10:00 часа в храм „Света Богородица“ ще се състоят богослужение и концерт.
В тазгодишното издание участват четири хорови формации от Сливен, Бургас, Пловдив и Силистра. Това са смесен хор „Добри Чинтулов“ с диригент Георгиос Филаделфевс, архиерейски хор „Херувими“ с диригент Илиян Маринов, академичен камерен хор „Гаудеамус“ към АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ с диригент Весела Гелева и смесен хор „Седянка“ с диригент Лидия Кулева. Всички концерти са с вход свободен.
Официалното откриване бе направено от областния управител на Сливен Михаил Кашеров. В приветствието си той сподели, че за него е чест да даде начало на фестивала, тъй като самият той е бил част от хор „Добри Чинтулов“ под ръководството на маестро Методий Григоров. Кашеров си припомни времето, когато са изпълнявали църковна музика, достигала до домовете на хората, и пожела успех на всички участници.
Заместник-кметът Стоян Марков прочете поздравителен адрес от името на кмета на Сливен Стефан Радев. Поздрав към участниците и организаторите бе отправен и от името на сливенския митрополит Арсений.
Сред присъстващите бе и посланика на Япония в България Н. Пр. Чикахиса Суми.
Фестивалът носи името на Николай Триандафилов – Сливенец, който през 1847 г. издава първите сборници с църковни песнопения на църковнославянски език. Инициативата събитието да бъде посветено на него е на маестро Методий Григоров, който обръща внимание на факта, че делото на музикотвореца остава недостатъчно познато сред сливенската общественост.
Със своите сборници Николай Триандафилов допринася за постепенното утвърждаване на църковнославянския език вместо старогръцкия в богослужението. Той успява да приспособи църковнославянските текстове към древните църковни напеви, оставяйки значима следа в развитието на православната църковна музика.
Още снимки от новината
