Водещи представители на Европейския парламент отхвърлиха предложението на ирландското председателство на Съвета на ЕС за следващата многогодишна финансова рамка за периода 2028–2034 г. Според тях предвидените съкращения не отговарят на нарастващите потребности на Съюза в областта на конкурентоспособността, отбраната, сигурността, селското стопанство и регионалното развитие.

Основното възражение на евродепутатите е, че предложението предвижда бюджет с 8% по-нисък от този, предложен от Европейската комисия. Според тях това би ограничило възможностите на ЕС да инвестира в стратегическите си приоритети и да реагира ефективно на бъдещи кризи. Допълнителен проблем е инфлацията, която вече е намалила покупателната способност на европейския бюджет с около 10%.

Съпредседателите на преговорите от страна на Европейския парламент Зигфрид Мурешан и Карла Тавареш подчертават, че Европа се нуждае от финансови ресурси, съответстващи на нейните отговорности и амбиции. Те предупреждават, че предложените съкращения могат да отслабят икономическата конкурентоспособност на ЕС, да ограничат подкрепата за селското стопанство и регионите и да намалят способността на Съюза да защитава интересите си в международен план.

Особено притеснение предизвикват предвидените намаления на средствата за конкурентоспособност с 12,8% и за външна дейност с 17,4%. Според Карла Тавареш тези съкращения биха затруднили преодоляването на изоставането в иновациите и инвестициите, подкрепата за международните партньори и реакцията при кризи.

Друг съществен въпрос е размерът на бюджета в реално изражение. Макар предложението да предвижда номинално увеличение от 356 млрд. евро, или 28%, спрямо настоящия бюджетен период, според представените от евродепутатите изчисления това няма да компенсира инфлацията и разходите по възстановяването на средствата по фонда NextGenerationEU. В резултат реалната покупателна способност на бюджета би намаляла със 161 млрд. евро, или около 10%.

Европейският парламент настоява и за въвеждането на нови източници на приходи, които да осигурят допълнително финансиране и да намалят натиска върху националните бюджети. Сред предложенията са налози върху цифровите услуги, онлайн хазарта и капиталовите печалби от криптоактиви. Според евродепутатите тези мерки могат да допринесат за по-устойчиво финансиране на общите европейски политики.

В позицията си от април 2026 г. Парламентът поиска бюджетът да бъде приблизително с 10% по-висок от предложението на Европейската комисия от юли 2025 г., за да се гарантира достатъчно финансиране за отбраната, сигурността, конкурентоспособността, регионалното сближаване и селското стопанство.

Евродепутатите подчертават, че ползите от членството в ЕС надхвърлят преките финансови вноски на държавите членки. Според посочените в прессъобщението оценки икономическите ползи могат да бъдат между два и шест пъти по-големи от съответната национална вноска.

За приемането на следващата многогодишна финансова рамка е необходимо единодушие в Съвета на ЕС и съгласие на Европейския парламент с абсолютно мнозинство от неговите членове. Това означава, че постигането на споразумение ще изисква компромис между позициите на държавите членки и исканията на Парламента.

Основният спор е как да се осигури достатъчно финансиране за европейските приоритети през периода 2028–2034 г. Европейският парламент настоява за по-голям реален бюджет и нови източници на приходи, докато предложението на ирландското председателство предвижда по-ограничено финансиране. Развитието на преговорите ще определи с какви финансови възможности ще разполага ЕС през следващия бюджетен период.