Европейският парламент представи информационен пакет с основните позиции на евродепутатите по темите, включени в дневния ред на заседанието на Европейския съвет на 15 и 16 октомври 2026 г.

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола ще представи позицията на институцията пред държавните и правителствените ръководители. В срещата ще участват и докладчиците на Европейския парламент по следващата многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г.

Сред основните въпроси за обсъждане са дългосрочният бюджет на Европейския съюз, икономическата конкурентоспособност, енергийните цени, подкрепата за Украйна, ситуацията в Близкия изток, европейската отбрана и сигурност, миграцията и разширяването на Съюза.

Една от водещите теми на срещата ще бъде многогодишната финансова рамка за периода 2028–2034 г., която определя основните направления за разходване на европейските средства.

Представителите на Европейския парламент изразяват несъгласие с предложената от ирландското председателство преговорна позиция, която предвижда намаляване на бюджета с 8% спрямо предложението на Европейската комисия.

Според докладчиците Сигфрид Мурешан и Карла Тавареш подобно съкращение би ограничило възможностите на ЕС да реагира на предизвикателствата пред икономиката, отбраната и сигурността. Те предупреждават и за негативни последици за земеделието и развитието на регионите.

Особено притеснение предизвикват предложените съкращения от 12,8% за конкурентоспособността и 17,4% за външната дейност на ЕС. Според Карла Тавареш това би затруднило инвестициите в иновации, подкрепата за международните партньори и защитата на европейските интереси.

Евродепутатите настояват бюджетът да отговаря на нарастващите отговорности на Съюза, без да се подценяват необходимостта от икономическо развитие, сигурност и подкрепа за гражданите.

Друг спорен въпрос е осигуряването на нови собствени приходи за европейския бюджет. Представителите на парламента критикуват липсата на достатъчен напредък по тази тема и подчертават, че постигането на споразумение за дългосрочния бюджет изисква решение и за неговото финансиране.

През април Европейският парламент поиска бюджетът да бъде увеличен с около 10% спрямо предложението на Европейската комисия от юли 2025 г. Депутатите предложиха и нови източници на приходи, включително облагане на цифровите услуги, онлайн хазарта и капиталовите печалби от криптоактиви.

Според изчисленията, посочени в позицията на парламента, тези мерки могат да осигурят допълнителни 30 млрд. евро над предвидените в предложението на Комисията 57,4 млрд. евро от нови собствени ресурси.

За приемането на многогодишната финансова рамка е необходимо единодушие в Съвета на ЕС и одобрение от Европейския парламент с абсолютно мнозинство от неговите членове.

Конкурентоспособност и по-достъпна енергия

Повишаването на конкурентоспособността на европейската икономика е друга основна задача пред европейските институции.

Евродепутатите настояват за премахване на пречките пред функционирането на единния пазар, намаляване на административната тежест и създаване на по-благоприятни условия за инвестиции, иновации и развитие на бизнеса.

Особено внимание се отделя на енергийната инфраструктура. Предложените промени в правилата за трансевропейските енергийни мрежи целят подобряване на връзките между държавите членки и премахване на ограниченията, които възпрепятстват свободното движение на енергия.

Според Европейския парламент по-добрата свързаност на енергийните системи може да допринесе за по-стабилни цени и по-надеждно снабдяване на домакинствата и предприятията.

Предвижда се също да се насърчи внедряването на технологии с нулеви нетни емисии и да се подобри защитата на критичната енергийна инфраструктура.

През април ръководителите на Европейския парламент, Европейския съвет и Европейската комисия подписаха съвместна декларация за пътна карта „Една Европа, един пазар“. Целта е до края на 2027 г. да бъдат предприети конкретни действия за задълбочаване на единния пазар и укрепване на европейската икономика.

Продължаваща подкрепа за Украйна

Европейският парламент потвърждава подкрепата си за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в международно признатите ѝ граници.

В резолюция от 8 октомври евродепутатите призоваха Русия да прекрати военните действия, да изтегли въоръжените си сили от украинска територия и да бъдат освободени военнопленниците, политическите задържани, отвлечените деца и цивилните граждани.

Парламентът подчертава необходимостта от продължаване на международния натиск върху Москва и от търсене на отговорност за военните престъпления.

Според позицията на евродепутатите нормализирането на отношенията с Русия не може да бъде постигнато без справедлив и траен мир, пълно изтегляне на руските войски, обезщетения за Украйна и установяване на отговорност за извършените престъпления.

Европейският парламент настоява и за продължаване на военната помощ за Киев, включително предоставянето на отбранително оборудване и боеприпаси.

Особено внимание се обръща на недостига на системи за противовъздушна отбрана, необходими за защитата на украинските градове и критичната инфраструктура от руски ракетни атаки.

Евродепутатите призовават държавите членки да засилят подкрепата си и да предприемат по-ефективни действия срещу заобикалянето на санкциите срещу Русия.

Европейската отбрана и борбата с хибридните заплахи

Укрепването на отбранителните способности на ЕС също е сред основните приоритети.

На 6 октомври Европейският парламент одобри създаването на програмата AGILE за бързи и гъвкави иновации в отбраната. Тя разполага с бюджет от 115 млн. евро и е предназначена да подпомага малки и средни предприятия, включително стартиращи компании, които разработват нови отбранителни технологии.

Програмата предвижда по-бързо предоставяне на финансиране, достъп до изпитвания и сертифициране, както и участие на държавите членки при определянето на технологичните потребности.

През септември парламентът подкрепи и мерки за ускоряване на инвестициите в отбраната. Те включват опростяване на административните процедури за отбранителни проекти, улесняване на сътрудничеството при обществените поръчки и облекчаване на някои правила за отбранителната индустрия.

Мерките са част от усилията за подкрепа на отбранителни инвестиции в размер до 800 млрд. евро през следващите четири години по плана „Превъоръжаване на Европа/Готовност 2030“.

В отделен доклад евродепутатите предупреждават за нарастващ риск от хибридни атаки срещу ЕС. Според тях тези действия могат да включват кибератаки, информационни кампании, саботаж и посегателства срещу критична инфраструктура.

В документа Русия и свързани с нея структури са посочени като основен източник на подобни заплахи. Отбелязва се също, че Китай, Иран, Северна Корея и други държави предприемат действия, които според парламента могат да подкопаят европейската сигурност и демократичните институции.

Евродепутатите подчертават, че хибридните операции често се организират така, че да изглеждат като отделни, несвързани инциденти. Това затруднява установяването на отговорността и предприемането на своевременен отговор.

Ситуацията в Близкия изток

Развитието на конфликта в Близкия изток също е включено сред темите на европейските лидери.

На 15 септември евродепутатите обсъдиха с върховния представител на ЕС по външната политика Кая Калас последната ескалация на военните действия в региона.

Дебатът беше насочен към конфликта между САЩ и Иран и към ответните действия на Техеран след американски удари по ирански петролни танкери.

Ситуацията остава част от по-широките предизвикателства пред международната сигурност, които изискват координация между европейските държави и техните партньори.

Миграцията и защитата на външните граници

Европейският парламент настоява за по-ефективна защита на външните граници на ЕС и по-тясно сътрудничество между държавите членки.

В резолюция от 17 септември евродепутатите осъдиха масовите незаконни преминавания на границата в испанския анклав Сеута и поискаха по-голяма европейска подкрепа, засилено сътрудничество с Мароко и връщане на лицата, които нямат право да останат на територията на ЕС.

Парламентът изрази съжаление за предотвратимите човешки жертви, като същевременно предупреди срещу използването на незаконната миграция като средство за оказване на хибриден натиск върху държава членка.

Според евродепутатите защитата на външните граници е обща отговорност на всички страни от Съюза. Те призовават за допълнително финансиране на граничната инфраструктура, укрепване на възможностите на Европейската агенция за гранична и брегова охрана „Фронтекс“ и по-бързо мобилизиране на ресурсите при кризисни ситуации.

В дневния ред на европейските лидери е включено и управлението на миграционните потоци, както и прилагането на общите европейски правила в тази област.

Разширяването на Европейския съюз

Разширяването на ЕС и напредъкът на страните кандидатки също ще бъдат сред темите на заседанието.

Украйна

Европейският парламент приветства напредъка на Украйна в подготовката за членство и откриването през юни 2026 г. на първия преговорен клъстер, обхващащ основополагащите въпроси.

Евродепутатите призовават процесът да продължи, като се отчитат както постигнатите реформи, така и стратегическото значение на европейската интеграция на Украйна за сигурността на континента.

Сърбия

В доклад от 8 юли парламентът отбелязва разминаване между приемането на законодателство, съответстващо на европейските правила, и действителното прилагане на необходимите реформи в Сърбия.

Според евродепутатите напредъкът към членство изисква не само формално приемане на промени, но и последователното им изпълнение на практика.

Молдова

Европейският парламент отчита напредъка на Молдова в реформите, свързани с европейската интеграция, въпреки вътрешните трудности и външната намеса, за която в доклада се посочва Русия.

Евродепутатите приветстват започването на преговори по основополагащия клъстер, който включва съдебната система, основните права, свободата, сигурността и финансовия контрол.

Те призовават държавите членки да отворят и останалите преговорни клъстери без ненужно забавяне, като оценяват напредъка на всяка страна според собствените ѝ резултати.

Какво предстои?

Заседанието на Европейския съвет на 15 и 16 октомври 2026 г. ще събере европейските лидери около няколко стратегически въпроса: финансирането на общите политики, укрепването на отбраната, повишаването на конкурентоспособността, подкрепата за Украйна и управлението на миграцията.

Сред основните предизвикателства остава постигането на съгласие за дългосрочния бюджет на ЕС. Различията между предложеното от Европейската комисия финансиране и позицията на Съвета показват, че преговорите ще изискват допълнителни компромиси.

Европейският парламент настоява решенията да осигурят достатъчно средства за изпълнение на общите приоритети и за справяне с нарастващите икономически, военни и геополитически рискове.