На 1 ноември България отбелязва Деня на народните будители – празник, посветен на книжовниците, просветителите, революционерите и всички личности, допринесли за съхраняването на българския дух, националното самосъзнание и духовните ценности през вековете.

Сред най-почитаните имена в българската история са Свети Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Добри Чинтулов, Любен Каравелов и Иван Вазов.

За първи будител на българската нация заслужено е признат Паисий Хилендарски. През 1762 г. той написва „История славянобългарска“, с която призовава българите да помнят своя произход, история и език. Неговото дело продължава Софроний Врачански, който работи за просвещението на народа и националното освобождение.

След Освобождението все по-ясно се осъзнава значението на възрожденските книжовници и революционери за изграждането на българското национално самосъзнание и стремежа към независимост.

За първи път Денят на народните будители е честван през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага 1 ноември да бъде обявен за празник на българските народни будители. С указ на цар Борис III от 1923 г. датата придобива статут на общонационален празник.

През 1945 г. честването е прекратено, но традицията е възстановена през 1992 г. с решение на 36-ото Народно събрание. Оттогава 1 ноември отново е официално обявен за Ден на народните будители и е неприсъствен за учебните заведения в страната.

Днес празникът е израз на признателност към всички, които със словото, знанието, делата и саможертвата си са съхранили българската идентичност и са проправили пътя към духовното и националното пробуждане.