Д-р Христо Христов е на 28 години, роден е в Сливен и е възпитаник на Природоматематическата гимназия „Добри Чинтулов“. Завършва медицина в Медицинския университет – Пловдив с пълно отличие. От 2023 г. работи като лекар специализант в Отделението по ушно-носно-гърлени болести на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен. Тази година той получи отличието „Млад лекар – ти си нашето бъдеще“, присъждано от Регионалната колегия на Българския лекарски съюз.

За него наградата е не само признание за положения труд, но и стимул за професионално развитие. Д-р Христов споделя, че никой не избира медицината заради отличията, а защото намира смисъл в грижата за хората. Според него лекарят трябва непрекъснато да учи и да усъвършенства знанията и уменията си.

Интересът му към медицината се формира още в семейството. Неговата майка е старша медицинска сестра, а прабаба му и прадядо му са изучавали стоматология и органична химия в Германия. Желанието да стане лекар се оформя през първите години на гимназията.

Първоначално д-р Христов се насочва към хирургични специалности като ортопедия и урология, но впоследствие избира УНГ медицината. Днес е убеден, че е направил правилния избор. Привличат го разнообразието на заболяванията, възможността да работи както с деца, така и с възрастни, и съчетанието между диагностика, клинично мислене и хирургични умения.

Решението му да се върне в родния Сливен и да специализира в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ е категорично. Той оценява възможностите за професионално развитие и разнообразието от случаи, с които се среща както в УНГ отделението, така и в Спешното отделение.

Д-р Христов изразява благодарност към ръководството на болницата за подобрената материална база и новото оборудване през последните три години. В отделението са осигурени съвременна ендоскопска и микроскопска техника, аудиометрична апаратура и хирургичен инструментариум. Предстои закупуването и на високоспециализиран хирургичен лазер за нуждите на лицево-челюстната хирургия и УНГ.

Работата в двете отделения поставя младия лекар пред различни предизвикателства. Той описва ежедневието си като изпълнено с отговорност, напрежение и необходимост от бързи решения. Въпреки умората подчертава, че емпатията и човешкото отношение никога не трябва да бъдат пренебрегвани.

Като особено ценна определя подкрепата на своите наставници – д-р Йордан Котов, началник на УНГ отделението, колегите от УНГ и лицево-челюстната хирургия, както и д-р Тодор Суванков, началник на Отделението по спешна медицина. Според него добрият лекар се изгражда не само чрез лични знания и умения, но и чрез споделен опит, уважение и екипна работа.

По отношение на недостига на млади лекари в регионалните болници д-р Христов посочва ниското заплащане и по-ограничените възможности за професионално развитие като основни причини много медици да предпочитат големите градове. Според него младите специалисти имат нужда от съвременна апаратура, възможности за обучение и научна дейност, но най-вече от добри наставници и подкрепа от колегите.

Той съветва младите хора да избират медицината не заради престижа или общественото признание, а ако са готови да поемат отговорност за човешкия живот и намират смисъл в това да бъдат полезни.

За д-р Христов медицината е не само професия, но и призвание, свързано с милосърдие, състрадание и уважение към човека. Един от случаите, които са оставили силен отпечатък в съзнанието му, е срещата с възрастна, бедна и болна жена, останала без необходимата подкрепа от близките си. При нея е открито онкологично заболяване в напреднал стадий. Лекарят полага допълнителни усилия, за да ѝ отдели време, да я изслуша и да се погрижи за нея.

Той споделя, че подобни срещи му напомнят колко важни са човечността и достойнството в медицината. Особено в Спешното отделение често попада на възрастни хора без близки, които освен медицинска помощ имат нужда от внимание, спокойствие, разбиране, а понякога дори само от храна.

Според младия лекар не винаги помощта означава да спасиш живот или да постигнеш впечатляващ медицински резултат. Понякога е достатъчно да успокоиш изплашен пациент, да откриеш навреме здравословен проблем, да дадеш надежда или просто да бъдеш до човек в труден момент.

След пет години д-р Христов се надява да е запазил любопитството, стремежа към развитие и човечността, с които е започнал професионалния си път. За него най-важното е да съхрани чистата си съвест, състрадателното си сърце и желанието непрекъснато да се учи.