На 11 ноември 1830 г. в сливенския квартал „Ново село“ е роден Панайот Хитов – един от известните български революционери и участници в националноосвободителното движение.

Той произхожда от заможно семейство на скотовъдци. В младостта си се занимава с търговия на добитък, работи като касапин и бакалин, но постепенно избира пътя на борбата за освобождение на България.

През 1858 г. Хитов се присъединява към четата на Георги Трънкин. След смъртта на войводата през 1860 г. е избран да оглави дружината. Неговата чета се превръща в една от най-активните в Югоизточна България. В нея участват и бъдещи революционни дейци като Хаджи Димитър, Стоян Папазов и Дядо Желю.

Под влияние на революционните идеи през 1864–1865 г. Панайот Хитов насочва дейността си към общонационалното освободително движение. Поддържа писмена връзка с Георги Раковски и организира чети сред българската емиграция в Крагуевац и Белград.

Според плана на Раковски, изложен в „Привременен закон за народните и горски чети“ от 1867 г., Хитов е определен за главен български войвода. С дейността си той оставя трайна следа в борбата за национално освобождение.

След Освобождението живее в Русе и заема длъжността околийски началник в Кула в периода 1881–1885 г. Участва активно в движението за Съединението на Източна Румелия с Княжество България, както и в Сръбско-българската война.

През 1890 г. е избран за народен представител от Сливен. По-късно е арестуван заради опозицията си срещу управлението на Стефан Стамболов. Участва и в македонското движение, като през 1901 г. е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес.

Панайот Хитов умира в Русе на 22 февруари 1918 г., на 87-годишна възраст. През 1978 г. тленните му останки са преместени в Пантеона на възрожденците в Русе, където са положени заедно с тези на други бележити български национални герои.