Принципна подкрепа за правните реформи, но без особено запознатство, нежелание за намаляване на правомощията на президентите, почти никаква подкрепа за смяна на националния празник или за толериране на двойното гражданство във властта - това сочи последното изследване на Gallup International Balkan в България.

Първото изчерпателно публикувано проучване на общественото мнение относно предложените конституционни промени очаквано показва слабо познаване на значителна част от обсъжданите идеи, казаха социолозите на Gallup в резюме на резултатите от проучването.

Въпреки това, няколко обществени инстинкта се открояват, отбелязва Галъп: насрещен вятър за съдебни промени, противопоставяне на идеите за намаляване на президентските прерогативи и липса на разбиране по отношение на промяната на националния празник или по отношение на идеи като утвърждаване на възможността за двойно гражданство при пасивно избирателно право.

На този етап данните са по-скоро хипотези, защото като че ли липсва детайлно обсъждане и запознаване, а и сме в летния период, което не предполага високи нива на интерес към политиката, отбелязва Галъп.

Прави впечатление по-високото ниво на убеденост, когато става дума за промени, свързани с овластяване на гражданите или съдебни реформи, и по-високи нива на колебание и отричане, когато става дума за намаляване на президентските правомощия.

Вероятно сегашната популярност на президента оказва влияние, а също така трябва да се има предвид, че темите, свързани със съдебната реформа, се прокарват от години на фона на и без това ниското доверие в съдебната система.

Популярната теза за смяна на националния празник среща сериозна съпротива. Идеите за повече толериране на двойното гражданство в политическите институции очевидно също се посрещат с инстинктивен страх.

Така например 61,3% са съгласни и 12,2% не са съгласни, че е добре всеки да има право на индивидуална конституционна жалба, т.е. всеки български гражданин да може да сезира Конституционния съд.

Цели 49,7% не проявяват инстинкт дали е добре Висшият съдебен съвет да бъде разделен на две – съдебен и прокурорски. 35,5% са на този етап "за", 14,8% в момента са "против".

Идеята хората с двойно гражданство да имат право да стават министри и депутати в България среща ясна интуитивна критика: 65% не са съгласни с подобна перспектива, а 17,5% са съгласни. Останалите не могат да отговорят.

29% са "за" намаляването на правомощията на президентите в България при съставяне на служебни правителства, но 44,3% са "против". Останалите не могат да си съставят мнение.

Този обществен инстинкт се потвърждава и в отговора на въпроса за правомощията на президентите по отношение на съдебната власт: 38,5% са негативно настроени към идеята за тяхното намаляване, срещу 34,4% са настроени положително, а останалите не могат да си съставят ясно мнение .

По този показател практически липсват ясни обществени позиции – личи объркване и по-скоро нежелание. Инстинктът по отношение на главните прокурори у нас обаче е ясен: 56,2% приемат общо намаляване на правомощията им, а 17,4% са против. Другите се колебаят.

Експериментално беше тестван и въпросът за националния празник. Би било добре да се чуят различните мотиви по темата и други научни институти да покажат своите интерпретации по темата, включително и извън летния сезон. Но на първо четене не се вижда сериозна степен на противоречие в масовото съзнание между 3 март и 24 май, а самата смяна на националния празник не среща почти никаква подкрепа, отбелязва Галъп.

Встъпителният, възможно най-общ, абстрактен и същевременно личен въпрос кой от двата празника се харесва повече показва следната картина: 33% посочват трети март, а 10,7% посочват двадесет и четвърти май. 48% са в "средния" вариант да ги харесват еднакво, но има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника.

Останалите не могат да отговорят. Както може да се очаква, сред големите електорати има известни разлики между тези на ДПС и "Демократична България ", но като цяло структурата на мненията не показва драматични различия по електорати.

Последното се доказва и при директния въпрос от типа "оставяме или сменяме датата и с коя друга". 69,3% приемат да се запази 3 март, а общо 14% са разпределени между различни други варианти между официални празници, свързани с националната история: 9,6% искат да се смени на 24 май, 3% на 6 септември и 1,4% – на 22 септември, останалите не могат да отговорят.

Вчера президентът Румен Радев обяви движение в подкрепа на 3 март.

Данните са част от месечната независима изследователска програма на Gallup International Balkan. Изследването е проведено между 3 и 11 август 2023 г. сред 807 души по метода на таблет лице в лице.

Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3,5% за дяловете от 50 процента.

1% от цялата извадка се равнява на около 54 хиляди души.