Ден 545 от нахлуването в Украйна. Резюме на ключовите събития през последните 24 часа:

Украински дронове са свалени край Москва и над Брянск

Гърция ще обучава украински пилоти за F-16

Първото видео обръщение на Пригожин след похода към Москва

Путин ще наблюдава отдалеч как БРИКС решават да (не) се бият със Запада

Украински дронове са свалени край Москва и над Брянск

Четири украински дрона са били свалени близо до Москва и над Брянска област, която граничи с Украйна , съобщиха руски официални лица рано тази сутрин. Снощи е обявена въздушна тревога в редица украински области.

Дрон беше свален в района на Одинцово, близо до село Части западно от Москва , четири експлозии бяха чути малко след 3:00 сутринта местно време.

Руското министерство на отбраната съобщи, че при атаката няма пострадали. Един от безпилотните летателни апарати е бил свален над Красногорск, Московска област.

На видеозаписи и снимки от мястото се виждат счупени стъкла на висок блок, отломки по тротоара и аварирал автомобил.

Въздушното пространство над руската столица беше затворено за кратко и трите големи летища на Москва, Внуково, Домодедово и Шереметиево, временно спряха полетите.

Част от тях са прехвърлени в други градове. Министерството на отбраната съобщи, че военните са пресекли опит за терористична атака над Брянска област, където също са унищожени две машини.

Преди няколко дни Русия съобщи за поредица от опити за атаки от украински дронове, включително над Москва. Тогава отново бяха затворени някои от летищата.

Въздушна тревога беше обявена снощи в Сумска и Черниговска области на Украйна , както и в Киевска област.

По-рано ръководителят на администрацията на Черниговска област Вячеслав Чаус каза, че руски дрон се е разбил в цивилна сграда, но не даде повече подробности.

Съобщава се и за експлозии в Запорожка област в резултат на атака с дрон.

Заместник-министърът на отбраната Хана Малиар заяви, че ситуацията в района на Купянск остава сложна и там продължават сериозните обстрели.

Според нея руснаците се прегрупират и се готвят да изпратят още войници в района.

Гърция ще обучава украински пилоти за F-16

Гърция предложи да обучи украински пилоти за изтребителите F-16, които Дания и Холандия решиха да предоставят на Киев миналия уикенд. Това съобщи украинският президент Володимир Зеленски по време на посещението си в Атина.

Гърция ще участва в обучението на нашите пилоти на F-16. „Благодаря ви за това предложение“, каза Зеленски по време на съвместен брифинг с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис.

Украински пилоти също ще бъдат обучавани да управляват F-16 в Дания и Румъния.

Украинският президент пристигна на необявено посещение в гръцката столица, където тази вечер участва във вечеря и неформална дискусия с лидери от Балканите, с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и с президента на Европейският съвет, Шарл Мишел. Във вечерята участва и българският министър-председател Николай Денков.

Първото видео обръщение на Пригожин след похода към Москва

Два месеца след опита за поход към Москва Евгений Пригожин публикува първото си видео обръщение в социалните мрежи. Предполага се, че видеото със създателя на "Вагнер" е заснето в Африка. Пригожин се появява в средата на безлюдна местност, облечен в камуфлажно облекло и с оръжие в ръце. В далечината се виждат още въоръжени мъже и пикап.

Руските власти твърдят, че след опита за преврат някои от бойците на Вагнер и самият Пригожин са заминали за Беларус. След тази информация Полша увеличи военното си присъствие по границата със страната.

В края на юли се появи информация, че "Вагнер" планира да засили присъствието си в Африка. " Работим. Температурата е +50 градуса по Целзий - точно както ни харесва. "Вагнер" провежда разузнавателни и издирвателни операции. Ние правим Русия велика на всички континенти и Африка по-свободна. Справедливост и щастие за африканските народи. Правим животът е кошмар за ИД, Ал Кайда и други бандити. Набираме истински бойци и продължаваме да изпълняваме поставените ни задачи. Дали сме обещания, които ще изпълним", се казва във видеообръщението .

Путин ще наблюдава отдалеч как БРИКС решават да (не) се бият със Запада

Как могат шепа държави с население от почти 3 милиарда и представляващи една четвърт от световната икономика да оспорят превъзходството на Запада?

Звучи като прост въпрос, но всъщност има много трикове и лидерите на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, известни като БРИКС, които се събират днес - почти всички - знаят това.

Това са пет различни икономики, с различни интереси. Русия беше подложена на сериозно изпитание от войната в Украйна и изолацията, която я откъсна от иначе традиционните й икономически партньори, Китай - от ехото на слабите икономически показатели, което поражда опасения за състоянието на втората световна икономика. Бразилия – от разнородните интереси на своя континент и в международните отношения, между които се опитва да лавира. Индия - от скорошното сближаване със САЩ. Въпреки открито сърдечните отношения с Москва , Южна Африка и Бразилия не искат напълно да загубят Вашингтон.

Колко силно обаче трябва да хванат ръката, която ще открият? Спорът между съперниците Китай и Индия - най-населената авторитарна държава в света и най-населената демокрация - в блок, където решенията се вземат с консенсус, може да обрече трансформацията на BRICS в "незападна" алтернатива на G7.

Това няма да е изненада; вече 15 години съюзът не успя да превърне растящата си икономическа сила в политическа. Ако подходът е правилен, това би било нова възможност да станете значим съперник на Запада. Поне на думи някои от петте държави няма да имат нищо против да оставят това впечатление до четвъртък.

Групата BRICS представлява повече от 40% от световното население и около 26% от световната икономика и предлага алтернативен форум за страни извън дипломатическите канали, смятани за доминирани от традиционните западни сили. Неговото влияние и икономическа тежест карат все повече държави да се присъединяват към него. Въпросът е кои държави ще бъдат допуснати.

На тяхната 15-та среща на върха в Южна Африка (ротационен председател до края на годината) лидерите се изправят лице в лице за първи път от пандемията на коронавирус.

Всички освен руския президент Владимир Путин. Външният министър Сергей Лавров ще представлява Русия и ще участва заедно с китайския президент Си Дзинпин, бразилския Луис Инасио Лула да Силва, колегата си от Южна Африка Сирил Рамафоса и индийския премиер Нарендра Моди.

Путин ще присъства само виртуално, след като през март Международният наказателен съд (МНС) в Хага издаде заповед за арестуването му. Южна Африка е страна по МНС и ако Путин се появи, ще бъде длъжна да го арестува. Това означава, че докато Путин се надява да заложи на БРИКС, за да покаже, че страната му не е изолирана заради войната в Украйна , той дори не може да посети „страна партньор“ срещу тази изолация.

Разширяването на БРИКС може да е противоречиво, но лидерите със сигурност искат поне Глобалният Юг да гледа: 67 лидери от Африка, Латинска Америка и Карибите са поканени. В списъка на поканените са Новата банка за развитие (доскоро Банката за развитие на БРИКС), генералният секретар на ООН и др.

Между другото, имаше и някой от Запада, който искаше да участва: това беше френският президент Еманюел Макрон. Заради позицията си за войната в Украйна обаче Русия отхвърли идеята.

Южноафриканският външен министър Наледи Пандор каза в изявление миналата седмица, че страните от БРИКС искат да покажат " глобално лидерство в посрещането на нуждите ... на по-голямата част от света, а именно ... развитието и включването на глобалния юг в многостранни системи “ – завоалиран удар срещу господството на Запада.

Но Китай иска да отиде по-далеч: БРИКС да се превърне в пълнокръвен съперник на Групата на седемте (G-7), алтернатива на западната помощ за развитие, за „реформиране на системите за глобално управление (за) увеличаване на представителството... на развиващи се страни и нововъзникващи пазари“.

Тезата на Пекин е, че политическият съюз ще укрепи колективния глас на БРИКС в света. Ню Делхи обаче оспори тази идея, предпочитайки необвързаността на съюза. Претория предпазливо казва, че тезата за „антизападния“ елемент в разширяването на БРИКС е „напълно погрешна“.

Индия, ротационният председател на Г-20, също вярва, че "политизирането" на БРИКС, включващо Глобалния Юг, ще превърне асоциацията в клуб, обслужващ предимно китайските интереси в противопоставянето на Запада. Напротив, азиатският гигант предпочита чрез бърза експанзия да покаже, че развиващият се свят горещо го подкрепя. Но дори въпросът кой друг да влезе в клуба е спорен.

На фона на дискусиите за глобалната геополитика, търговията и инфраструктурата редица теми може да останат на заден план пред една от най-спорните: разширяването. Най-малко 23 страни са заявили интерес към подобна стъпка.

Сред желаещите има куп държави: от Венецуела и Аржентина, през Етиопия и Египет, до Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Те обаче са толкова разнородни, колкото са разнородни позициите на БРИКС.

Разширяването изкушава някои от страните, но няма единодушие за него. По каква процедура ще се извърши? Какви трябва да бъдат критериите? И не по-малко важно: на кои страни да кажем „да“?

Движещата сила зад експанзионистичния тласък е Китай, който вижда себе си като способен да обедини мнозина в Глобалния Юг срещу Съединените щати във вихрената надпревара. Зад тази позиция стои Русия , която търси вратички от изолацията на други страни от Запада след войната в Украйна , но не и Бразилия, която смята, че не е моментът (и всъщност не иска разширяването да намали тежестта си в блок). Индия е на път да вземе страна. Южна Африка беше продукт на първото разширяване, когато БРИК стана БРИКС през 2011 г., само две години след първата им среща в Екатеринбург, но засега тя остава последната, която се присъедини.

Особено важни за Претория са африканските страни, с които БРИКС се интересува от сътрудничество и в частта на взаимодействието с африканската континентална зона за свободна търговия, най-голямата по брой участници и население. Повече африкански членове на БРИКС биха били добре дошли; „БРИКС и Африка” е и тематичният кът на настоящата среща.

Според "Файненшъл таймс" все още е възможно да бъдат поканени няколко държави като Саудитска Арабия, Индонезия и Аржентина. Критериите, които ще направят тези или други страни подходящи, ще бъдат обсъдени до четвъртък: например минимално население или брутен вътрешен продукт или желание за работа с банка NDB.

Очаква се групата също така да обсъди как да стимулира набирането на средства и кредитирането в местна валута в рамките на Новата банка за развитие, NDB, отдавна известна като Банката на BRICS. Използването на местна валута ще помогне за намаляване на риска от въздействието на валутните колебания, каза министърът на финансите на Южна Африка Енох Годонгвана.

Дедоларизацията може да се окаже трудна задача, особено като се има предвид, че финансирането, предлагано от NDB, е далеч под мащаба, предлаган от Международния валутен фонд и Световната банка. Например за едно десетилетие NDB е одобрила 33 милиарда долара финансиране - около една трета от предложеното от Световната банка само миналата година.

Банката все още не може да обсъди плана за самозаемане на БРИКС, който Бразилия предложи и Русия подкрепи по-рано тази година като алтернатива на зависимостта от долара. Домакините от Южна Африка казаха, че дискусиите са изключени в момента. Противник на предложението отново е Индия, която предпочита да намери начини за увеличаване на търговския обмен в национални валути.

Доларът поскъпна спрямо валутите на нововъзникващите пазари, откакто Русия нахлу в Украйна и Федералният резерв започна да повишава лихвените проценти за борба с инфлацията в началото на 2022 г., което направи обслужването на деноминиран в долари дълг по-скъпо за тези страни.

NDB също се разширява и срещата на върха може да се превърне в ключова платформа за привличане на повече страни-членки. Бангладеш, Обединените арабски емирства и Египет се присъединиха към банката от 2021 г. Уругвай е част от процеса на присъединяване, докато Алжир, Хондурас, Зимбабве и Саудитска Арабия изразиха интерес.

Засега между страните има договореност за по-символични стъпки, макар и с глобална заявка - като създаването на нова рейтингова система за университетите, за което според Москва е дошло времето .

Разделенията в блока, ако не бъдат преодолени, ще накарат да си спомним думите на икономиста от Goldman Sachs Джим О'Нийл, който измисли термина БРИК през 2011 г.:

„Освен създаването на банката BRICS... трудно е да се знае какво е правила групата, освен да се среща всяка година“.