Войната в Украйна и инфлацията изчерпаха резервите в дългосрочния бюджет на ЕС. ЕС се нуждае от повече средства, за да може да реагира на кризи, твърдят евродепутатите.

Какъв е дългосрочният бюджет на ЕС?

Дългосрочният бюджет на ЕС, известен още като многогодишната финансова рамка (МФР), е седемгодишният финансов план, който определя колко пари ЕС може да инвестира в различни приоритети, като подкрепа на земеделски производители, региони, предприятия, студенти или изследователи.

Дългосрочният бюджет определя граници за годишните разходи на ЕС. Настоящата рамка обхваща периода 2021-2027 г. Тъй като обхваща толкова много години, подлежи на средносрочен преглед през 2023 г., за да се види дали са необходими промени.

Защо са необходими промени в дългосрочния бюджет на ЕС

Настъпиха много непредвидени събития, откакто ЕС прие настоящия си дългосрочен бюджет в края на 2020 г.

Войната в Украйна драматично промени геополитическата ситуация на континента. ЕС се ангажира да подкрепи Киев в борбата му срещу непредизвиканата агресия от страна на Кремъл.

ЕС изпрати финансова и хуманитарна помощ и се съгласи да увеличи производството на боеприпаси и ракети за Украйна. Милиони украински бежанци са потърсили закрила в страните от ЕС.

Повишаването на лихвените проценти, инициирано от централните банки за спиране на инфлацията, доведе до значително увеличение на разходите по заеми на ЕС, свързани с плана за възстановяване след Covid, и също така тежи върху бюджета на ЕС.

Други предизвикателства, пред които е изправен ЕС, включват постоянните миграционни потоци и необходимостта да се гарантира автономията на ЕС в критични отрасли.

Средносрочна ревизия на дългосрочния бюджет на ЕС

Европейската комисия излезе с предложение за преразглеждане на дългосрочния бюджет през юни 2023 г. То включва:

Създаване на нов механизъм за Украйна с общ капацитет от 50 милиарда евро, който трябва да покрие непосредствените нужди на страната, както и да подпомогне нейното възстановяване и дългосрочна модернизация

Укрепване на бюджета на ЕС с 15 милиарда евро във връзка с миграцията, реагиране на външни предизвикателства, като войната в Украйна, и изграждане на партньорства с държави извън ЕС

Създаване на платформа за стратегически технологии за Европа (Step) за насърчаване на дългосрочната конкурентоспособност на ЕС в критични технологии, като здравеопазване, суровини и космос. Предложението на Комисията предвижда използването на средства по съществуващи програми и допълване на 10 милиарда евро за конкретни програми

Създаване на нов инструмент над текущите бюджетни ограничения за покриване на по-високи разходи по заеми съгласно плана за възстановяване на ЕС.

Позицията на парламента

Депутатите излагат позицията си относно промените, необходими в дългосрочния бюджет в доклад, приет на 3 октомври 2023 г.

В предишна резолюция от декември 2022 г. евродепутатите вече казаха, че политическият, икономическият и социалният контекст в ЕС се е променил до неузнаваемост след приемането на дългосрочния бюджет през 2020 г., подчертавайки войната в Украйна и инфлацията.

Сега Парламентът заявява, че преразглеждането трябва да обърне внимание на последиците от агресивната война на Русия срещу Украйна, да подкрепи Киев, да укрепи стратегическата автономия и суверенитет на ЕС и да даде на ЕС повече гъвкавост за справяне с кризи.

Депутатите приветстват предложението на Комисията, но твърдят, че е необходимо повече финансиране в конкретни области:

Още 1 милиард евро за предоставяне на хуманитарна помощ на Украйна и подкрепа на други страни, засегнати от войната, като Молдова

Още 1 милиард евро в подкрепа на управлението на границите и политиките, свързани с миграцията

3 милиарда евро повече за платформата „Стратегически технологии за Европа“ за укрепване на конкурентоспособността и стратегическата автономия на ЕС

5 милиарда евро повече за два инструмента, които трябва да осигурят на ЕС повече гъвкавост при реагиране на непредвидени събития.

Евродепутатите искат всички разходи за погасяване, свързани със заема по плана за възстановяване, да бъдат преместени извън бюджетните ограничения, а не само тези, които са над вече планираните разходи, както предлага Комисията.

Следващи стъпки

Парламентът иска да види бърз напредък с преразглеждането на дългосрочния бюджет на ЕС, тъй като това би имало въздействие и върху годишния бюджет за 2024 г.

Окончателното решение е на Съвета, който все още не е съгласувал обща позиция. Ревизираният бюджет може да влезе в сила само ако парламентът също го приеме. Докладът, приет на пленарното заседание на 3 октомври, има за цел да представи вижданията на Парламента по темата и е неговият мандат за преговори.