Прочетете какви мерки предприема Европейският съюз, за ​​да постигне целите за намаляване на въглеродните емисии като част от пакета Fit for 55 in 2030.

Целите на ЕС в областта на изменението на климата и Европейската зелена сделка

За да се справи с изменението на климата , Европейският парламент прие Европейския закон за климата, който повишава целта на ЕС за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. (от сегашните 40%) и прави климатичната неутралност до 2050 г. правно обвързваща.

Законът за климата е част от Европейския зелен пакт, пътната карта на ЕС към климатична неутралност. За да постигне целта си в областта на климата, Европейският съюз излезе с амбициозен пакет от законодателство, известен като Fit for 55 in 2030. Той включва няколко взаимосвързани преработени закона и нови предложени закони за климата и енергията.

Система за търговия с емисии за индустрията

Системата за търговия с емисии (ETS) на ЕС има за цел да намали въглеродните емисии на индустрията, като задължи компаниите да притежават разрешително за всеки тон CO2, който отделят. Фирмите трябва да ги купуват чрез търгове. Има някои стимули за насърчаване на иновациите в сектора.

Европейската система за търговия с емисии е първият в света голям въглероден пазар и остава най-големият. Той регулира около 40% от общите емисии на парникови газове в ЕС и обхваща около 10 000 електроцентрали и производствени предприятия в ЕС. За да я приведе в съответствие с целите за намаляване на емисиите на Европейската зелена сделка, Парламентът одобри актуализация на схемата през април 2023 г. Реформите включват намаляване на емисиите в секторите, обхванати от Системата за търговия с емисии, до 62% до 2030 г. спрямо нивата от 2005 г.

Намаляване на емисиите от транспорта в Европа

Емисии от самолети и кораби

На гражданската авиация се падат 13,4% от общите емисии на CO2 от транспорта в ЕС. През април 2023 г. Парламентът подкрепи преразглеждане на Системата за търговия с емисии за въздухоплаване, която да се прилага за всички полети, излитащи от Европейското икономическо пространство - което се състои от ЕС плюс Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Тези, които излитат и кацат извън зоната, в момента са обхванати от доброволната схема за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии за международна авиация (Corsia).

ЕС също иска постепенно да премахне безплатните квоти за авиация до 2026 г. и да насърчи използването на устойчиви авиационни горива.

Парламентът и Съветът се съгласиха , че използваното олио за готвене, синтетичното гориво или дори водородът трябва постепенно да станат норма за авиационно гориво. Те искат доставчиците да започнат да доставят устойчиво гориво от 2025 г., достигайки 70% от цялото авиационно гориво в летищата в ЕС до 2050 г.

Морският транспорт също ще бъде включен в Системата за търговия с емисии. Евродепутатите искат морският сектор да намали емисиите на парникови газове от корабите с 2% от 2025 г., 14,5% от 2035 г. и 80% от 2050 г. в сравнение с нивата от 2020 г. Съкращенията трябва да се прилагат за кораби с бруто тонаж над 5000, които представляват 90% от емисиите на CO2.

Пътни емисии от автомобили

Автомобилите и микробусите произвеждат 15% от емисиите на CO2 в ЕС. Парламентът подкрепи предложението на Комисията за нулеви емисии на CO2 за автомобили и микробуси до 2035 г. с междинни цели за намаляване на емисиите за 2030 г. от 55% за леки автомобили и 50% за микробуси.

За да бъдат постигнати тези цели, всички нови автомобили, които идват на пазара на ЕС от 2035 г., трябва да имат нулеви емисии на CO2. Тези правила не засягат съществуващите автомобили.

Преминаването към превозни средства с нулеви емисии трябва да върви ръка за ръка с цялостна инфраструктура за устойчиви горива. Евродепутатите искат електрически зони за зареждане на автомобили поне веднъж на всеки 60 километра по главните пътища в ЕС до 2026 г. и станции за зареждане с водород на всеки 100 километра до 2028 г.

От 2027 г. ще бъде създадена отделна система за търговия с емисии за сгради и автомобилен транспорт.

Намаляване на емисиите от енергийния сектор

Изгарянето на гориво е отговорно за повече от три четвърти от емисиите на парникови газове в ЕС. Намаляването на потреблението на енергия и разработването на по-чисти енергийни източници са ключови за постигане на целите на ЕС в областта на климата и намаляване на зависимостта му от внос от страни извън ЕС.

Консумира по-малко енергия

През юли 2023 г. Парламентът одобри нови правила за увеличаване на спестяването на енергия. Държавите от ЕС трябва колективно да осигурят намаляване на потреблението на енергия от най-малко 11,7% на ниво ЕС до 2030 г. (в сравнение с прогнозите за потреблението на енергия през 2030 г. за 2020 г.). Освен това трябва да има годишно спестяване на енергия от 1,5% (средно) по държави до края на 2030 г.

Днес отоплението и охлаждането на сгради представлява 40% от цялата енергия, консумирана в ЕС. Парламентът работи върху правила за енергийните характеристики на сградите с цел достигане на сграден фонд с нулеви емисии до 2050 г. Правилата включват:

стратегии за обновяване изискването всички нови сгради в ЕС да произвеждат нулеви емисии от 2030 г.

инсталиране на слънчеви панели на нови сгради

Увеличаване на възобновяемата енергия

Разработването на чисти енергийни източници като алтернативи на изкопаемите горива също ще помогне на ЕС да намали емисиите. Понастоящем повече от 20% от енергията, консумирана в ЕС, идва от възобновяеми източници.

През декември 2022 г. евродепутатите поискаха разрешителните за електроцентрали за възобновяема енергия да се издават по-бързо, включително за слънчеви панели и вятърни мелници.

Евродепутатите търсят стимулиране на възобновяемия водород и офшорните възобновяеми източници извън вятъра, като енергията на вълните. Финансирането от ЕС за инфраструктурни проекти за природен газ постепенно се прекратява и парите се пренасочват към инфраструктури за водород и офшорна възобновяема енергия.

През септември 2023 г. парламентът подкрепи споразумение за насърчаване на разгръщането на възобновяема енергия в съответствие със Зелената сделка и усилията за намаляване на зависимостта от руската енергия. Новите правила имат за цел да повишат дела на възобновяемите енергийни източници в крайното потребление на енергия в ЕС до 42,5% до 2030 г., докато страните от ЕС трябва да се стремят към 45%.

Въглеродни цени за вносни стоки

Механизмът за коригиране на въглеродните граници би насърчил компаниите в и извън ЕС да се декарбонизират, като наложи цена на въглерода върху вноса на определени стоки, ако те идват от страни с по-малко амбициозно законодателство в областта на климата. Целта е да се избегне изтичането на въглерод, което е, когато индустриите преместват производството си в страни с по-малко строги правила за емисиите на парникови газове.

Като част от пакета Fit for 55, ЕС ще създаде механизъм за корекция на въглеродните граници, като прилага въглероден данък върху вноса на определени стоки от страни извън ЕС. Той ще обхваща стоки от енергоемки отрасли като желязо, стомана, цимент, алуминий, торове и водород.

Вносителите ще трябва да платят всяка разлика между цената на въглерода, платена в страната на производство, и цената на квотите за въглерод съгласно Системата за търговия с емисии на ЕС.

Корекцията на въглеродните граници ще тече от 2026 г. до 2034 г. Тя ще бъде премахната толкова бързо, колкото и безплатните квоти в системата за търговия с емисии на ЕС. Парламентът прие правилата през април 2023 г.

Справяне с въглеродните емисии от други сектори

Секторите, които не са обхванати от настоящата система за търговия с емисии – като транспорт, селско стопанство, сгради и управление на отпадъци – все още представляват около 60% от общите емисии на ЕС . Комисията предложи емисиите от тези сектори да бъдат намалени с 40% до 2030 г. в сравнение с 2005 г.

Това ще стане чрез съгласувани национални цели за емисии в регламента за споделяне на усилията. Националните цели за емисии се изчисляват въз основа на брутния вътрешен продукт на глава от населението на страните. Държавите от ЕС с по-ниски доходи ще получат подкрепа.

През март 2023 г. парламентът гласува в подкрепа на повишаването на летвата за намаляване на парниковите газове до 2030 г. от 30% на 40% в сравнение с нивата от 2005 г.

Използване на гори за улавяне на емисии

Горите са естествени поглътители на въглерод, което означава, че улавят повече въглерод от атмосферата , отколкото освобождават. Горите на ЕС поглъщат еквивалента на близо 7% от общите емисии на парникови газове в ЕС всяка година. ЕС иска да използва тази власт за борба с изменението на климата.

През март 2023 г. Парламентът и Съветът одобриха нови правила, регулиращи използването на земята, промените в земеползването и горския сектор, увеличавайки поглъщанията на въглерод в ЕС с 15% до 2030 г.

Обезлесяването и деградацията на горите оказват въздействие върху целите на ЕС в областта на околната среда, като например борбата с изменението на климата и загубата на биологично разнообразие, но също така и върху човешките права, мира и сигурността. Ето защо ЕС се стреми да се бори със загубата на гори в световен мащаб.

През април 2023 г. Парламентът одобри нови правила, задължаващи компаниите да проверяват дали продуктите, продавани на европейския пазар, не са допринесли за обезлесяването или деградацията на горите навсякъде по света.

Намаляване на парниковите газове над CO2

За да смекчи глобалното затопляне, ЕС също така полага усилия за регулиране на други парникови газове, които нагряват нашата планета, като метан, флуорирани газове и вещества, разрушаващи озоновия слой. Въпреки че присъстват в по-малки обеми от CO2 в атмосферата, те могат да имат значителен ефект на затопляне и са обхванати от Парижкото споразумение.