Хелоуин (на английски: Halloween, също All Hallows' Eve или All Saints' Eve) е празник, който се провежда на 31 октомври.

Началото си Хелоуин води от келтския езически ритуал Сауин (Samhain) - фестивал на плодородието и новогодишен празник, празнуван в края на октомври, съобщава Уикипидея. Тогава, според вярванията на древните келти, в нощта срещу Нова година, починалите през изминалата навестяват света на живите, в търсене на живи тела, в които да се веселят. За да се предпазят, хората гасят огъня в огнищата си, а се събират около огньовете, палени по случая от жреците-друиди, които устройват гадания. Събралите се се опитват да изглеждат колкото се може по-страшно, обличайки и надявайки животински кожи и глави, с намерението да изплашат привиденията и да ги отблъснат назад в света на мъртвите.

Подобни на първоначалния езически обред, свързан с Хелоуин, са тези характерни за кукерството, където присъстват същите атрибути – маски с рога и зловещо изражение, животински кожи, но при тях целта е гонене на злото, а не на душите на мъртвите, за които поначало се предполага, че вселяването им е нещо лошо, оттам същото се разпростира с времето и върху Хелоуин (гонене на злите сили).

В по-късните вариации на празника е развита насоченост към изпълнение на обичая преди всичко от деца - в резултат се набляга основно на забавната им страна. Те носят „страшни“ (но главно - шеговити, макар и обикновено изобразяващи разни зловещи фигури, като вещици и караконджули) или възприемани повече като магически, приключенски и екстравагантни костюми и маскировки, но също носещи известен страховито-смешен заряд (например на принцеси, пирати, феи, супер-герои или симпатични животни), обикалят, често в ръка с тиквени фенери, насам-натам и искат бонбони и сладки, предупреждавайки, че ако не ги получат, ще „изиграят номер“ на неотзивчивите (популярен е изразът: "Лакомство или пакост?", но с идеята произнасящите го да получат нещо вкусно, дори и ако човекът не е уплашен от възможността да сторят някоя беля).