Таксономия на ЕС: зелени инвестиции за насърчаване на устойчивото финансиране
За да насърчи прехода към екологични инвестиции, ЕС въведе правила за определяне на това какво се квалифицира като екологични или устойчиви дейности.
Защо ЕС се нуждае от общо определение за устойчиви инвестиции
Устойчивото развитие изисква опазване на природните ресурси и зачитане на човешките и социални права. Действията в областта на климата са важен аспект, тъй като необходимостта от ограничаване и смекчаване на последиците от изменението на климата става все по-спешна.
ЕС се ангажира постепенно да намали своите емисии на парникови газове. Европейската зелена сделка, водещата инициатива на ЕС за действия в областта на климата, поставя цел за нулеви нетни емисии до 2050 г.
За да постигне целта, ЕС трябва да инвестира в нови технологии.
Публичните инвестиции няма да са достатъчни и частните инвеститори ще трябва да се намесят, за да финансират щадящи климата проекти. Това изисква ясни критерии за това какво точно е устойчиво и екологично; в противен случай част от финансирането може да бъде насочено към проекти за „зелени” проекти, които претендират, че са екологични, но в действителност не са.
Някои държави от ЕС вече са започнали да разработват системи за класификация. Както компаниите, търсещи финансиране, така и инвеститорите, които се интересуват от подкрепата на устойчиви проекти, ще се възползват от общите стандарти на ЕС.
Кои икономически дейности се определят като устойчиви?
През юни 2020 г. членовете на ЕП одобриха регламента за таксономията, рамка, която определя кои дейности могат да се считат за устойчиви. Това установява обща система за класификация в целия ЕС, предоставя на бизнеса и инвеститорите яснота и насърчава увеличаването на финансирането от частния сектор за прехода към климатична неутралност.
Регламентът определя шест екологични цели и посочва, че дадена дейност може да се счита за екологично устойчива, ако допринася за някоя от тях, без да вреди значително на останалите.
Принципът „не вреди“, който ще бъде допълнително дефиниран от Европейската комисия, гарантира, че икономическа дейност, която причинява повече щети на околната среда, отколкото създава ползи, не може да бъде класифицирана като устойчива. Екологично устойчивите дейности трябва също да зачитат човешките и трудовите права.
Екологичните цели са:
Смекчаване на изменението на климата (избягване/намаляване на емисиите на парникови газове или увеличаване на отстраняването на парникови газове)
Адаптиране към изменението на климата (намаляване или предотвратяване на неблагоприятно въздействие върху настоящия или очакван бъдещ климат или рисковете от такова неблагоприятно въздействие)
Устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси
Преход към кръгова икономика (с фокус върху повторната употреба и рециклирането на ресурсите)
Предотвратяване и контрол на замърсяването
Опазване и възстановяване на биоразнообразието и екосистемите
Актове на Комисията, свързани с правилата
Регламентът за таксономията, който стана закон през юли 2020 г., определя общата рамка за класификация на устойчиви дейности, но оставя на Европейската комисия да разработи техническите критерии, които ще определят дали проектите допринасят за някои от екологичните цели.
Комисията излезе с първи набор от критерии през април 2021 г., който влезе в сила през декември 2021 г.
Друг набор от правила, предложен през февруари 2022 г., позволи включването на ядрената енергия и газа като екологично устойчиви икономически дейности при определени условия. Парламентът обсъди акта на Комисията и реши да не възразява срещу него през юли 2022 г.