В съботата преди Петдесетница, на петдесетия ден след Великден, православните християни отбелязват Черешова задушница, ден за почитане на починалите. Названието идва от сезона, когато зреят черешите и вишните, които са популярни плодове тогава. В този ден църковните камбани бият в траурен ритъм, напомняйки за грижата за душите на мъртвите. Провеждат се заупокойни служби и обща панихида за всички починали.

Хората посещават гробовете на близките си, където раздават "подавки" на присъстващите и на посетителите на съседните гробове "за Бог да прости". Смята се, че това застъпничество помага на душите на починалите. Подавките се приготвят в петък, денят за подготовки.

На гробищата се носят тамян за прекадяване, свещи, подавки, домашно замесен хляб, цветя, варено жито и вода. По желание може да се донесе и червено вино. Подавките включват обреден хляб или тестен продукт, варено жито, сладкиши и череши. Те трябва да са умерени, не прекалено изобилни, но и не оскъдни, за да се покаже уважение към починалите.

Обичайно подавките на Черешова задушница включват тестено изделие, череши, чаша варено жито и няколко сладкиша. Най-важните части са ритуалният хляб (питка) и вареното жито. Има различни рецепти за ритуални питки, които включват мляко и яйца. Много домакини предпочитат да замесят няколко по-малки питки, които да раздават на гробищата за по-голяма практичност и хигиена. В различни области има местни традиции за обредните питки, които може да се заменят с баници, гевреци, катми или мекици.