Еньовден е християнски празник, честван на 24 юни в чест на раждането на свети Йоан Кръстител. В България този ден е един от важните празници в народния календар и е познат под различни местни имена като Яневден, Иванден и други, съобщават от Уикипидея.

Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене на 21/22 юни, което обяснява множеството поверия и обичаи, свързани със слънцето и неговия път. Основно място в обичаите заема фигурата на Свети Еньо. В България Еньовден се празнува заедно с честването на рождението на свети Йоан Кръстител, адаптирайки предхристиянските традиции и славянски фолклор.

На този ден се празнуват имените дни на хора с имена, свързани с Еньо, като Енчо, Еньо, Даян, Даяна, Деница, Дилян, Диляна, Деян и други.

Нощта срещу Еньовден се смята за подходяща за ритуали, свързани с плодородие и имане. Вярва се, че на сутринта на Еньовден слънцето "играе" и който го види, ще бъде здрав през годината. Освен това, дължината и разположението на сянката при изгрев се използват за гадаене на здравето.

Еньовден е свързан с ритуали, включващи вода и билки. Смята се, че билките имат най-голяма лечебна сила на този ден и се берат рано сутринта преди изгрев. Съществува и обичай наречен "Еньова буля", характерен за Югоизточна България, където момичета обличат малко дете в булчински дрехи и обикалят селото за здраве и плодородие.

На този ден се гадае за здраве, женитба и плодородие чрез обичаи като напяване на китки или пръстени.

Еньовден се празнува и в други страни с подобни обичаи. В Русия, Украйна и Беларус празникът е известен като Иван Купала и включва нощно къпане, палене на огньове и бране на билки. В Полша празникът се нарича Свети Иванова нощ и също се свързва с огньове, къпане в реки и бране на билки.