Обръщение на председателя на Европейския парламент Роберта Мецола след нейното преизбиране

Това ще остане Домът на всеки човек в Европа. Заедно трябва да отстояваме политиката на надеждата, за мечтата, която е Европа. За обещанието на нашите предци и бащи, което все още не е изпълнено.

Две години и половина по-късно все още искам хората да възвърнат чувството на вяра и ентусиазъм за нашия проект. Вяра да направим нашето споделено пространство по-безопасно, по-справедливо, по-справедливо и по-равноправно. Вяра, че заедно сме по-силни и по-добри. Вяра, че нашата е Европа за всички.

Нашата трябва да бъде Европа, която помни. Това се учи от минали борби и признава борбата на толкова много хора, които отстояваха идеалите, които понякога приемаме за даденост. За всички онези, които бяха разселени, които бяха изчезнали, за тези, които стояха пред танкове и куршуми по пътя далеч от тоталитаризма, който завладя толкова голяма част от Европа за толкова дълго време. За всички, които вярваха в по-доброто и дръзнаха да мечтаят. Нашата трябва да бъде Европа, с която Аденауер, Митеран, Валенса, Фенек Адами, Хавел, Воал, Фалконе, Борселино биха се гордели.

Нашата трябва да стане Европа, която е достъпна за всички, в която всеки се чувства не само част от нея, но и поема собственост върху нея.

Поляризацията в нашите общества доведе до по-конфронтационна политика, дори до политическо насилие. Лесните отговори, които разделят нашите общности на „ние“ и „те“. Трябва да преминем отвъд това мислене с нулева сума, което е изключило хората, което ги отблъсква. Това подклажда гнева и омразата, вместо да изгражда надежда и вяра. Разбираме, че удобството на такава лесна политика не предлага реални решения.

Това е Къщата, която отстоява обратното. Който иска да гради, а не да руши. Това не се страхува да поеме по трудния път. Което е в състояние да намери и използва своя глас за общото благо. Това е контра на автокрацията; което удвоява необходимостта от борба за върховенството на закона; който разбира, че наистина всички трябва да сме равни в Европа.

Равенство, което не се стреми да ни направи всички еднакви - а такова, което предлага на всеки човек еднакъв шанс да реализира своя потенциал. Това е равенството на възможностите, което признава нашето различие. Това вижда онези различни езици, различни култури, различни истории, които ни отличават като европейци, както и нашата сила.

Това е тази сила, която ще ни позволи да гарантираме, че законите, които приемаме тук, работят за хората във всяко село, град, град и остров на нашия Съюз. Ние трябва да бъдем гласът, който гарантира, че всички наши политики работят и че работят добре за младите хора, за семействата, за земеделските стопани и за индустрията.

Споделяме отговорността да оставим Европа по-добро място от това, което намерихме.

И ние ще оставим Европа по-добро място, като създадем нова рамка за сигурност и отбрана, която пази хората в безопасност и отблъсква експанзионистичните мечти на диктаторите в съседните ни страни. Това побеждава хибридните заплахи, пред които все още сме изправени. Това защитава Европа. Това защитава нашата стратегическа автономия. Това поддържа мира. Това разбира, че заплахата, пред която сме изправени, е много реална.

Ще оставим Европа по-добро място, като удвоим конкурентоспособността на Европа – задълбочаване на единния пазар, осигуряване на качествени работни места, сключване на глобални търговски сделки, завършване на нашия съюз на банковите и капиталовите пазари и поставяне на изпълними цели за индустрията. Това поддържа бизнеса на Европа в Европа и ни дава възможност да инвестираме в нашата младеж, в научните изследвания, в образованието, в културата, в нашите общности и в останалия свят. Чрез опростяване. Чрез намаляване на бюрокрацията и ненужната бюрокрация, която отблъсква хората и работните места далеч от Европа. Успехите, които нашите хора помнят най-много, са тези, при които Европа опрости живота им.

Ще оставим Европа по-добро място, като дадем реални решения за климата. Европа има гордо наследство и аз съм убеден, че можем да останем световен лидер и да намерим начин да постигнем целите си по начин, който държи всички на борда. Това позволява устойчивото развитие да върви ръка за ръка с опазването на нашата естествена среда и наследство. Можем да постигнем и двете.

Ще оставим Европа по-добро място, ако успеем да укрепим социалния стълб на Европа. Ако дадем на хората надежда и достойнство. Ако пенсиите и заплатите отговарят на социалните очаквания. Не можем да продължим напред, ако младежите ни не могат да наемат, камо ли да купят място, което могат да нарекат дом. Жилищната криза в Европа се задава и ние трябва да разполагаме с инструментите, за да помогнем за справянето с нея дори на европейско ниво.

Ще оставим Европа по-добро място, ако най-накрая успеем да приложим подходящо законодателство за миграцията и убежището. Това включва необходимото управление на границите, с политика за връщане и преди всичко, която е ориентирана към човека. Това гарантира, че на никоя друга майка не е даден избор, освен да постави детето си в разклатена лодка в ръцете на престъпни мрежи за трафик. Това гарантира, че Европа е в състояние да оправдае своето историческо и гордо наследство.

Ще оставим Европа по-добро място, ако успеем да оползотворим възможностите, които дигиталната ера позволява. Това предлага изкуственият интелект. Трябва да сме пред кривата и да сме в състояние да извлечем ползите и да смекчим последствията от дезинформацията. Имаме цялото познание за света на една ръка разстояние и въпреки това хората се чувстват по-самотни от всякога. Това показва колко много Европа трябва да означава и общност.

Не можем да оставим Европа по-добро място, ако хората все още не могат да бъдат такива, каквито искат да бъдат, и да обичат когото искат да обичат навсякъде в Европа. Ако не премахнем всички бариери, които пречат на хората с увреждания в нашия Съюз да имат същите шансове в живота като всички останали. Ако не сме в състояние да се борим с дискриминацията или да спрем нарастващия антисемитизъм или ислямофобия. Ако омразата и насилието продължават да бъдат движеща сила на твърде голяма част от нашия политически дискурс. Трябва да създадем Европа, в която всеки да се чувства като у дома си. Където момичета като Коко от Ирландия са защитени от своите мъчители.

Не можем да оставим Европа по-добро място, ако твърде много жени все още не могат да се чувстват част от нея. Твърде много жени все още са малтретирани, все още бити, все още убити в нашата Европа. Твърде много жени все още се борят за права. Твърде много жени все още печелят по-малко от мъжете за една и съща работа. Твърде много жени все още изпитват страх. Това трябва да стане и тяхната Европа.

Можем да изградим Европа, за която мечтаеха Симон Вейл и Никол Фонтейн. Европа Мария-Склодовска-Кюри не успя да овладее напълно. Европа, която Джулия, Пелин, Ана Ванеса, Дафне и толкова много други жени никога няма да могат да видят. Ще го направим за тях, за всички, които не могат да говорят, и за всички, които идват след това.

Знам, че заедно ще оставим Европа по-добра, отколкото я намерихме. Знам, че когато светът погледне към този парламент, ще види камара, която защитава правата, която защитава журналистите, която цени свободата, която разбира своята роля в света като фар на демокрацията по целия свят.

Приятели,

Научихме, че никога не можем да приемаме демокрацията за даденост. Видяхме, че нашите европейски ценности се смятат от твърде много хора за заплаха. Това е значка, дадена ни от автократи, която ще продължим да носим гордо.

Руската агресивна война срещу суверенна Украйна остава начело на нашия дневен ред. Отидох в Киев от твое име при избухването на войната. Това беше посещение, което даде нов тласък на нашата Къща, нова видимост и влияние. Тази зала помогна да се постави политическият прожектор върху необходимостта да застанем зад Украйна и тази светлина е тази, която хората разчитат на нас, за да продължим да светим възможно най-ярко.

Ще бъдем призовани да направим повече. Трябва да сме готови да отидем отвъд това, което е удобно, и да направим това, което е необходимо.

Правим това, защото Европа трябва да отстоява свободата. За мир – истински мир със справедливост, с достойнство и със свобода. Защото в Европа разбираме как да излекуваме привидно невъзможни разделения. Това трябва да бъде и водещата философия на нашата реакция към конфликта в Близкия изток, където дори в мъглата на войната нашият трябва да продължи да бъде гласът на човечеството, настояващо за прекратяване на цикъла на насилие между поколенията, за две държави Решение, устойчив мир и връщане на онези заложници, които все още са взети.

Тази роля ни ръководи, когато отбелязваме 50 тъжни години на изкуствено разделен Кипър. Ние трябва да сме поколението, което може да намери път напред под егидата на плана на ООН. Трябва най-накрая да запушим тази тъмна празнина в историята на Европа с жизнеспособно решение в съответствие с резолюциите на Съвета за сигурност и нашите европейски ценности.

Това е защитата на нашата обща човечност, която означава, че ние сме тези, които ще застанем с жените под ужасяваща заплаха в Афганистан; с онези момичета и студенти по улиците на Иран; със Светлана Цихановская, несправедливо лишените от свобода и движението за свободна и демократична Беларус; със смелите йезидски момичета, които все още се бият; с изправената Юлия Навальная; с всички онези по света, които продължават да се противопоставят на сълзотворния газ, стичащ се върху тях, докато развяват високо нашия европейски флаг.

Това означава Европа по целия свят. Това е парламентът, който светът вижда. Парламентът, на който всички сме толкова горди да служим.

Това е парламентарната дипломация, която ще бъде от съществено значение, докато защитаваме мултилатерализма и се подготвяме за разширяване на нашия Европейски съюз. Тъй като хората гледат към нас в Украйна, Молдова, Грузия, за всички онези в Западните Балкани, на които твърде дълго беше отказван напредък - ние трябва да сме готови да протегнем ръката на Европа, докато всеки следва собствения си път в основана на заслуги подход, който зачита необходимите критерии.

Трябва да сме готови да посрещнем този нов свят и тази нова реалност. И заедно ще бъдем готови.

Колеги,

За да подновим нашия ангажимент към Европа, ние трябва - по думите на този велик европейски светец от Краков - Карол Войтила - да „не се страхуваме“. Не се страхува да се изправи срещу автократите. Не се страхуваме да изпълним обещанието си. Не се страхуват да отстояват Европа. Без страх да продължим да изграждаме Съюз, който работи за всички нас.

През 2016 г. равинът Джонатан Сакс написа, че „политиката на надеждата е постижима. Но за да го създадем, ще трябва да намерим начини за укрепване на семействата и общностите, изграждане на култура на колективна отговорност и настояване за икономика на общото благо. Това вече не е въпрос на партийна политика. Става въпрос за самата жизнеспособност на свободата, за която се бореше толкова трудно и толкова дълго. Трябва да изградим завладяващ разказ за надежда, който да говори на всички нас, а не на някои от нас. Времето да започнем е сега.”

Приятели, можем да възвърнем разказа за този наш велик Съюз. Можем да вдъхновим нови поколения европейци.

Защото Европа е надежда.

Европа е вяра.

Европа сме всички ние.

Европа остава отговорът.

Да живее Европа.