На 17 януари Българската православна църква отбелязва празника на преподобни Антоний Велики – един от най-известните християнски отшелници. Според житието му той живял в пълно усамотение в пустинята в продължение на 20 години и достигнал дълбока духовна мъдрост. Светецът доживял до 105 години, като запазил здравето и силите си, а малко преди смъртта си се включил активно в борбата срещу арианската ерес, участвайки в открит спор в Александрия, където защитил православната вяра.

В народните вярвания Антоновден се почита като ден за предпазване от болести. По традиция жените избягват домашна работа като предене, плетене и варене на бобови храни, за да не навлекат болести като чума и шарка. За празника се приготвят специални содени питки, намазани с петмез, които се раздават за здраве на роднини и съседи. Една питка се оставя на тавана като символичен дар за болестите, поради което празникът е известен и като Лелинден.

Съществува и легенда за братята близнаци Антон и Атанас, на които се приписва изобретяването на ковашките клещи. Затова техните празници се честват последователно, а на тези дни празнуват занаятчиите, свързани с желязото. Имен ден на Антоновден отбелязват всички с имената Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко и Донка.