На 5 и 6 септември 2026 г. в Етнографския музей „Етър“ се проведе третият Фестивал на захарните изкуства, който беше част от Празника на пестила. Един от най-интересните акценти бе инициативата „Арката с цветя на Моята България“.

В нея участваха 51 души от различни краища на България, както и българи, които живееха в чужбина. Захарни цветя пристигнаха дори от Уелс, Англия и Германия. Сливен беше представен от Росица Митева и Маргарита Гиргинова.

Всички цветя и клончета бяха изработени от ядливи материали – фондан, гъм пейст, вафлена хартия, зефир и други. Това беше единственото условие към участниците. Част от творбите бяха изпратени по куриер, а други авторите донесоха лично и поставиха върху арката.

Арката се превърна в истинска атракция за посетителите. Те се редяха, за да се снимат пред нея, а много от тях не вярваха, че цветята бяха напълно ядливи и ръчно изработени.

Аранжировката бе дело на екипа на „Моята България“, който включваше известни захарни артисти и сладкари, носители на награди от национални и международни конкурси. Инициативата беше първа по рода си и нямаше състезателен характер. Целта ѝ беше да обедини хората в създаването на едно общо произведение.

В рамките на фестивала бе представен и друг голям проект – „Захарни образи на българските традиции“. По идея на шеф Мария Озтюрк 17 изявени захарни артисти създадоха пред публиката огромна релефна композиция с размери 207 на 147 см. Тя пресъздаваше архитектурата на „Етър“, българските занаяти и фолклора, като беше изцяло изработена от захарно тесто.