Европейският парламент призовава за по-силен и по-добре финансиран механизъм на Европейския съюз за гражданска защита, който да осигурява по-ефективна реакция при природни бедствия, здравни заплахи и други извънредни ситуации. Основният акцент е върху предварителната подготовка и предотвратяването на кризите, а не само върху действията след тяхното настъпване.

В четвъртък евродепутатите приеха позицията си за следващия програмен период на Механизма за гражданска защита на ЕС (2028–2034 г.). Той е основният европейски инструмент за подпомагане на държавите при пожари, наводнения, земетресения и други бедствия чрез доброволно предоставени и съвместно придобити ресурси.

Европейският парламент предлага финансирането на механизма да бъде увеличено до 12,42 млрд. евро за седем години. Това е с 1,74 млрд. евро повече от предложението на Европейската комисия, което предвижда 10,68 млрд. евро.

Предвижда се средствата да бъдат разпределени по следния начин:

- 40% за гражданска защита;

- 40% за справяне със здравни извънредни ситуации;

- 20% за гъвкаво финансиране според възникналите потребности.

По-добро прогнозиране и предотвратяване на кризите

Евродепутатите настояват ЕС да засили наблюдението и оценката на рисковете, за да могат институциите и местните власти да се подготвят предварително за потенциални бедствия.

Сред предложенията са създаване на карти на уязвимите райони, използване на климатични прогнози и развитие на системи за ранно предупреждение чрез европейските космически технологии.

Предвижда се и по-добра координация между гражданските и военните структури при кризисни ситуации, както и по-активно участие на местните и регионалните власти.

Общи европейски ресурси за реакция при бедствия

Парламентът подкрепя разширяването на съвместния европейски капацитет за реагиране при извънредни ситуации, включително чрез механизма rescEU.

Едно от конкретните предложения е от 2028 г. да бъде създаден европейски въздушен флот за борба с горските пожари.

Предвижда се и рамка за готовност за възстановяване след бедствия, която да определя отговорностите на различните нива на управление и необходимите възможности за координиране на възстановителните дейности.

Специално внимание се отделя на доброволците. Евродепутатите настояват за въвеждане на ясен правен статут, който да гарантира застрахователно покритие, признаване на квалификациите и възможност за освобождаване от определени трудови ангажименти по време на доброволческа дейност.

По-добра координация при здравни кризи

Новият механизъм трябва да подпомага държавите членки и при сериозни здравни заплахи, които засягат повече от една страна.

Сред предвидените мерки са създаване на запаси от медицински средства и материали, включително лични предпазни средства и активни фармацевтични съставки, както и развитие на системи за ранно предупреждение.

Евродепутатите предлагат европейската подкрепа да обхване и сътрудничеството между специализирани медицински центрове, създаването на трансгранични медицински екипи и възможността за прехвърляне на пациенти между държавите членки, когато здравните системи са претоварени.

Позицията на докладчиците

Съдокладчикът Лейре Пахин от Испания определя механизма за гражданска защита като един от най-добрите примери за европейска солидарност. Според нея е необходимо да се подобри предварителната подготовка, да се изгради култура на готовност и да се засили координацията между институциите и организациите.

Тя подчертава също значението на информирането на гражданите за действията им при кризи и необходимостта от борба с дезинформацията.

Другият съдокладчик – Аурелиюс Веригa от Литва, посочва, че Европа трябва да инвестира повече в подготовката на обществата за извънредни ситуации. Той припомня, че пандемията от COVID-19 е показала необходимостта здравната готовност да бъде ясно заложена в европейската система за гражданска защита.

Според него климатичните бедствия застрашават човешки животи и инфраструктура, а източният фланг на ЕС е изправен и пред специфични предизвикателства, включително хибридни заплахи.

Предстоят преговори за окончателния текст

Позицията на Европейския парламент беше одобрена с 424 гласа „за“, 105 „против“ и 83 „въздържал се“.

След гласуването парламентът е готов да започне преговори със Съвета на ЕС за окончателния вариант на законодателството.

Новият механизъм е част от дългосрочния бюджет на Европейския съюз за периода 2028–2034 г.