Европейският парламент настоява за по-силен и по-добре финансиран механизъм на ЕС за гражданска защита, който да подобри подготовката и реакцията при природни бедствия, здравни заплахи и други извънредни ситуации.

В четвъртък евродепутатите приеха позицията си за развитието на Механизма за гражданска защита на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. Той е основният инструмент, чрез който ЕС подпомага държавите при горски пожари, наводнения, земетресения и други бедствия, като осигурява доброволно предоставени и съвместно придобити ресурси.

Европейският парламент предлага бюджетът на механизма да достигне 12,42 млрд. евро за седем години. Сумата е с 1,74 млрд. евро повече от предложението на Европейската комисия, което възлиза на 10,68 млрд. евро.

Предложението предвижда средствата да бъдат разпределени така: 40% за гражданска защита, 40% за здравни кризи и 20% за гъвкаво финансиране според възникналите нужди.

По-добра подготовка и ранно предупреждение

Евродепутатите искат механизмът да осигурява по-добро наблюдение и предварителна оценка на рисковете, така че институциите и местните власти да могат да се подготвят за кризите, вместо само да реагират след настъпването им.

Сред предложенията са изготвяне на карти на уязвимите райони, използване на климатични прогнози и развитие на системи за ранно предупреждение чрез европейските космически технологии.

Предвижда се и по-добра координация между гражданските и военните структури при извънредни ситуации, както и засилване на ролята на местните и регионалните власти.

Разширяване на общия европейски капацитет

Парламентът подкрепя увеличаването на общите ресурси на ЕС за реакция при бедствия чрез механизма rescEU. Сред конкретните предложения е създаването на европейски въздушен флот за борба с горските пожари, който трябва да заработи от 2028 г.

Предвижда се също въвеждане на рамка за възстановяване след бедствия, която да разпределя ясно отговорностите между различните нива на управление и да осигурява необходимата координация.

Специално внимание се отделя на доброволците. Евродепутатите настояват те да получат ясен правен статут, застрахователно покритие, признаване на квалификациите и възможност за освобождаване от определени трудови задължения по време на доброволческа дейност.

По-добро сътрудничество при здравни кризи

Новата програма трябва да подобри възможностите на европейските държави за справяне със сериозни здравни заплахи, които преминават националните граници.

Предвижда се създаване на запаси от медицински средства и материали, включително лични предпазни средства и активни фармацевтични съставки, както и изграждане на системи за ранно предупреждение.

Евродепутатите предлагат и разширяване на сътрудничеството между специализираните медицински центрове, създаване на трансгранични медицински екипи и улесняване на прехвърлянето на пациенти между държавите членки, когато дадена здравна система е претоварена.

Европейската солидарност като основен принцип

Съдокладчикът Лейре Пахин от Испания определя механизма за гражданска защита като един от най-добрите примери за европейска солидарност. Според нея е необходимо да се подобри предварителната подготовка, да се засили координацията между институциите и да се информират гражданите как да действат при кризисни ситуации. Тя подчертава и необходимостта от борба с дезинформацията.

Другият съдокладчик – Аурелиюс Веригa от Литва, заявява, че Европа трябва да инвестира повече в подготовката на обществата за извънредни ситуации. Той припомня, че пандемията от COVID-19 е показала колко важно е здравната готовност да бъде част от европейската система за гражданска защита.

По думите му климатичните бедствия застрашават човешки животи и разрушават инфраструктура, а източният фланг на ЕС е изправен пред допълнителни предизвикателства, включително хибридни заплахи.

Предстоят преговори за окончателния вариант</strong

Позицията на Европейския парламент беше одобрена с 424 гласа „за“, 105 „против“ и 83 „въздържал се“.

След гласуването евродепутатите са готови да започнат преговори със Съвета на ЕС за окончателния текст на законодателството.

Новият механизъм е част от дългосрочния бюджет на Европейския съюз за периода 2028–2034 г.