Политическа криза в Република Северна Македония, след като дебатите по конституционните промени приключиха безрезултатно и гласуването им беше отложено за неопределено време. Депутатите в Скопие обсъждаха дали да променят основния си закон, включително дали българите да бъдат включени в конституцията. Според анализатори Северна Македония рискува сериозно да изостане в преговорите с ЕС.

Взаимни обвинения, политическа безизходица и печелене на време. Такава атмосфера цари в Република Северна Македония след дебатите за промяна на конституцията.

Президентът Стево Пендаровски се присъедини към правителството на Социалдемократическия съюз, като обвини консерваторите от опозицията, че нямат алтернатива на "френското предложение" и че друг път към ЕС е невъзможен.

ВМРО-ДПМНЕ искат нови избори, но засега нямат широката подкрепа на албанските партии. Управляващите пак печелят време да съберат 80 депутати.

А през това време страната сериозно закъснява с изпълнението на договореното по пътя към ЕС.

Заложена е не само европейската интеграция на Република Северна Македония , но и етническите отношения в страната. Албанците в страната са твърди поддръжници на присъединяването и изоставането на Албания по пътя към Брюксел може да доведе до напрежение в страната.

Според Димитър Георгиевски шансовете за промяна на конституцията са минимални. Но той разчита на САЩ да повлияе на опозицията.

Премиерът Димитър Ковачевски и правителството заявиха, че не се отказват от процеса и ще търсят начини за постигане на мнозинство от 80 депутати. Премиерът обвини опозицията ВМРО-ДПМНЕ, че блокира европейския път на страната.

Президентът Стево Пендаровски попита консерваторите от ВМРО-ДПМНЕ, без чиито гласове не може да се постигне мнозинство от две трети в парламента за приемане на промените, каква алтернатива предлагат?

Опозицията остана непреклонна. Веднага след дебатите той поиска бързо гласуване в Асамблеята, за да стане ясно, че кабинетът няма мнозинство и че избраният път към ЕС - френското предложение, води в задънена улица.

Предложенията за промени в конституцията предвиждат включването на българския, хърватския, черногорския, словенския, египетския и еврейския народ в основния закон, което ще гарантира техните права и активно участие в политическия живот на страната.