Членството на България в еврозоната е стратегическа национална цел, която не е просто лозунг. Приемането на единната валута ще допринесе за по-нататъшната европейска интеграция на страната, заедно с присъединяването към Шенген. Еврозоната означава сигурност, икономическо развитие и по-висок стандарт на живот. Процесът на присъединяване е основан предимно на доверие и е необходимо политиките да бъдат подкрепени от гражданите. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на международната конференция „Бъдещето на еврото и бъдещето на България в еврозоната“. Конференцията започна заседанието на Генералната асамблея на Европейската лига за икономическо сътрудничество.

Вицепрезидентът Йотова посочи, че България е технически и логистично готова за присъединяване към еврозоната и похвали Българската народна банка за активната й дейност. Тя подчерта, че българското общество се нуждае от повече информация и експертни анализи за приемането на еврото. Българските граждани трябва да бъдат убедени, че страната ще се впише успешно в еврозоната, без да се понижи жизненият стандарт. Институциите трябва да предоставят достоверна и широко достъпна информация, за да преборят страховете на гражданите от понижаване на доходите, ръст на инфлацията и спекула.

Йотова акцентира върху опасността от двойни стандарти при приемането на България в еврозоната, както стана с приемането в Шенген, когато изпълнени технически критерии не доведоха до политическо допускане. Тя изрази опасение, че възходът на крайнодесните партии може да попречи на приемането на България в еврозоната, което би довело до разочарование сред българските граждани и всички европейци.

Вицепрезидентът заяви, че България трябва да бъде сред държавите в ядрото на Европейския съюз, за да има пълноправно място и активно участие в общата парична политика, европейските програми и механизми за финансиране, както и приоритетите и реакциите при кризи. Тя отбеляза необходимостта от реформи, които да стабилизират еврото и да засилят ролята му на световно ниво, и подчерта нуждата от преоценка на Маастрихтските критерии, за да са по-гъвкави спрямо променените геополитически реалности.

Европейската лига за икономическо сътрудничество, създадена през 1946 г., има статут на официален консултативен член на Съвета на Европа и Икономическата комисия на ООН за Европа. С експертните си анализи и доклади лигата играе активна роля при формирането на европейските политики.