Народният календар отбелязва три последователни дни - 15, 16 и 17 юли, като Горещници, посветени на християнските светци Кирик и Юлита, Атиноген и Марина, които са били мъченици за своята вяра. Тези дни са известни също като Чурлига, Пърлига и Огнена Марина и се считат за най-горещите дни през годината, съобщават от Регионална библиотека "Любен Каравелов" Русе. Те са свързани със строги забрани за полски и домашни работи, включително жътва, вършитба, косене и други дейности, свързани с огън. Вярвало се е, че нарушаването на тези забрани може да причини пожари и унищожаване на реколтата или дома.

Горещниците се празнуват предимно от земеделците, тъй като това са времена на почивка от тежката работа на полето. Освен това те служат и като средство за гадаене за предстоящата зима. Ако времето е изключително горещо през тези дни, хората вярвали, че зимата ще бъде студена и обратното. Известно е също, че къпането в топли минерални извори през тези дни носи здраве и защита през цялата година.

Третият ден, посветен на Св. Марина, се смята за най-опасния от трите дни. Легендата разказва, че Света Марина е била преследвана заради християнската си вяра и е била подложена на жестоки изгаряния, когато е била само на 16 години. В нейна чест съществува обичай да се запалва нов, жив огън, а семействата гасят огньовете в огнищата си и отново ги палят с този „млад“ огън.

Горещниците са значими в българския фолклор и са дълбоко вкоренени в културните традиции, особено сред селското население. Тези празници илюстрират дълбокото преплитане на езическите вярвания и християнския култ, отразяващи адаптивността и гъвкавостта на религиозните практики в историята.